ФилософИя

Богове! Заниманието с мислене в абстрактни категории е трудно, непосилно и строго безсмислено, след като отговорът вече е открит. Трябва да взема да презаредя с едно кафе, малко ум, малко рокендрол и да продължа да пиша. Кафето – до мен и в мен. Акъл –> Не’а тако’а жувотно ф моментъ. Малкото рокендрол идва от WASP и албумът The Crimson Idol. Поздрав:

 

 

 

 

 

И Long Live the King of Mercy!

 

 

Youth gone wild

Тази песен ми се наби в главата…

Since I was born they couldn’t hold me down
Another misfit kid, another burned-out town

Never played by the rules I never really cared
My nasty reputation takes me everywhere

I look and see it’s not only me
So many others have stood where I stand
We are the young so raise your hands

They call us problem child
We spend our lives on trial
We walk an endless mile
We are the youth gone wild
We stand and we won’t fall
We’re the one and one for all
The writing’s on the wall
We are the youth gone wild

Boss screamin’ in my ear about who I’m supposed to be
Getcha a 3-piece Wall Street smile and son you’ll look just like me

I said „Hey man, there’s something that you oughta know.
I tell ya Park Avenue leads to Skid Row.“

I look and see it’s not only me
We’re standin’ tall ain’t never a doubt
We are the young, so shout it out

They call us problem child
We spend our lives on trial
We walk an endless mile
We are the youth gone wild
We stand and we won’t fall
We’re the one and one for all
The writing’s on the wall
We are the youth gone wild

They call us problem child
We spend our lives on trial
We walk an endless mile
We are the youth gone wild
We stand and we won’t fall
We’re the one and one for all
The writing’s on the wall
We are the youth gone wild
We are the youth gone wild

Една готина вечер

Сряда. Най-ужасния ден. Тази сряда беше малко по-различна. След мъчението в училище с Гаро и Еми отидохме на концерт на Split в клуб The box.  Бях доволно малко хлапе, защото си бях взел фотоапарата. За съжаление (основно на Гаро) той не си беше взел неговия.  Клуба се оказа на около 5 лева разстояние, а пък вътре вече забиваха Юфка.

Като споменах Юфка – оказа се че барабанистката им беше в един клас с мене до 4 ти клас.

На влизане бяхме посрещнати от Венци, забързал се нанякъде успя да намери време в калабълъка да погледне към обектива…

И въпреки цялото напрежение – не загуби чувството си за хумор

Сцената пък, изглеждаше така:

Точно преди да започнат, Сплит съвсем се бяха притеснили, поне така изглеждаше:

Започнаха добре, стегнато, здраво, раздвижиха публиката, която пък изглеждаше така:

„Коя песен изсвирихме“ – се пита на снимката…

Внимавай! Трета песен! Вдигни му на човека малко китарата! – очевидно реплика към Венци, Ици и тонрежисьорът. Той изглеждаше така:

Уфф.. Хубуво де. Вдигам китарата!

Между временно – реших да се преместя. Започна едно бляскане и надбляскване в очите.

После, след като извадих очите на Гаро

()

се върнах по-към центъра на публиката. Оттам видях това:

Мамка ви! Кажете как вървеше прогресията! ЩЕ ВИ ИЗКОЛЯ АКО НЕ МИ КАЖЕТЕ КАК ВЪРВЕШЕ ТАЯ ПЕСЕН!

Споко! до, сол, ми  ми ми ми ми ми…

Добре. Ла ла ла ла ла…

После си събраха нещата, „Благодаря ви, това беше всичко от нас“ и избягаха всеки нанякъде… накъде – неясно.

Книжка

Купих си книга. Последния път когато си купих книга беше преди няколко месеца, когато си купих поезията на Р. Бърнс в оригинал и превод на Български.

Този път в дупката от чакане между урок за репетиция влезнах в една книжарница и се забих във фотографския сектор. Харесах си Това. Прочетох книжката вече веднъж. Вчера. Днес вече бях ориентиран и започнах да следвам съветите.

Малко за книжката – почти ревю. Това е книжка, която ти помага много. Написана е на много разбираем и лесен език. Съветите и примерите са в изобилие и я препоръчвам на всеки, който се интересува.

След като прочетох отново двете секции, които засега ми свършиха най-много работа ми дойде вдъхновение, чиито резилтат е това:

Сиси и Гаро

Просто снимки:

Из гледките на милата ни столица pt.4

Вървя си към къщи. Прибирам се отнякъде. Идилия. Тази идилия не се нарушава от нищичко. Всичко е прекрасно и съвършено. По случайност съм с фотоапарата си и виждам това:

Обръщам се на дясно и гледам Това:

А малко по-надолу виждам това:

Обичам си столицата?!?!?! Надали…

ЧРД РД РД

Забравих да си честитя рождения ден. Поздравявам се с… бе и аз не знам, ама се поздравявам с нещото. Желая си много щастие, късмет, бира, риба, всичко най най, приятели, купони и решителност.

P.s. Разбрах с какво се поздравявам

Кратък репортаж от нощта на музеите в Пловдив

Запалих с майка ми от София към няколко часа следобяд. Преди да отплуваме с влака трябваше да се редим на опашка за намалението за БДЖ.  След някакъв хикс период от редене на опашка си купихме билети.  Качихме се на влака.

Там видях един стълб:

Стигнахме до Пловдив. Там отидохме в Мексиканската къща. Един фотограф (Румен) ми показа няколко неща, които ми бяха важни. Tой изглеждаше така.

А пък после бяхме към „стара баня“. Там имаше изложба на модерно изкуство.

Модерното изкуство има за цел да те „Вкара“ в изкуството в буквалния смисъл.

След някакъв период обикаляне, гледане на глупав спектакъл попаднахме на пой.

И надолу по центъра видях Фонтана

А после видях група фотографи

Но пък по улицата малко под „Рендето“  видях „Изкуство“.  А именно контраста:

После се прибрахме в Мексиканската къща.

Там се пи, пя, свири, танцува…

Беше една страхотна вечер. Лека нощ на всички, останали живи.

Коте, цигара, кафе

Спи ми се! Мрън! Остави ме на мира, не ми ШТракай до главата… Така де – мяу!

А не само на Соня и се спи! Да не е само тя човек? И аз съм човек… И аз отивам да спя… Дано утре има силно, горещо, горчиво, невероятно, бълбукащо, уникално, неповторимо (и т.н.) КАФЕ.

А кафето, по принцип, вика след себе си ( или преди себе си) цигарата… Огънчето, запалването, първа дръпка… Сутрешна идилия, ‘дет се вика…

Огледалния Свят…

Чели ли сте „Алиса в страната на чудесата“ и „В огледалния свят“? Е – аз влизам в ролята на Алиса. Понеже съм момче – Алис.

Защо в Страната на Чудесата – братовчед ми ми подари Канон. Истински хубав фотоапарат, без да се брои какво казва Краси…

Толкова съм доволен и щастлив, че забравям всичко останало…

Ето и едно от нещата, към които съм стрелял.