Както се казва – всичко си има начало. Дори уж-редът в даскало. За чий? Или пък по-добре да не използвувам този израз, защото някой от любимото училище с власт може да прочете. Не ми пука.
Физкултура. Един ужас(Т)ен час. Не може да се прави нищо друго освен да се играе волейбол. Няма федербал, няма шах, нямаш право на мнение… Трябва уж да сме с екипи – на никого не му е ясно защо, разбира се. Две, три, няколко дъълги дъълги учебни години екипът по физическо не беше необходим.
Преди около месец въведоха някаква безумна наредба да сме с екипи. Спазва се точно толкова колкото и с тютюнопушенето в даскало – демек никак. Даскалката, обаче, не ми се радва. Пък и то как да се радваш на този, който все пак мисли различно и се изразява спокойно против глупостите им.
Последните няколко дена ми е разбишкан съня. Незнайно защо, точно след Великден. Лекарката в даскало е друг персонаж, който в момента си мисли за мен като за глупав и гаден наркоман, който няма личен живот и мисли само за измъкване от часове. Факт – не ми се стоеше по физическо, но то е заради 5тата под ред забележка, 2 рото под ред отсъствие от час по физическо, и то само заради един екип. Биде ми дадено хапче за глава, за гадене, но не ми се позволи да не играя и да не влизам по физкултура.
За да стане по-пълна картинката сестрата, която ме обслужи, отиде до даскалицата и изказа съмнения в моята трезвеност и въздържаност. Красиво, нали? Мислят те за наркоман, още малко и за сериен убиец, чакащ затвор и психодиспансер. Вярно – от Кралуково дебнат, ама не им се давам. Власително махване с ръка от страната на учителката ми по физкултура, подвикване – и вече трябваше да съм се материялизирал там.
Двадесет минути, безвъзвратно загубени от моя живот. Ще ме остави без оценка да повтарям годината, защото не ходя с екип. КАКВО ДЪ ФЪК? Изразът „И си мислиш че едно тъпо физическо не може да ти провали годината“ ме довърши и започнах да се дразня. Не знам защо, но наистина се издразних. Когато и доказвах че физкултурата не е предмет, реших да ида до съблекалнята да си взема книжка, но не! Трябва да ми е гадно. Няма излизане, освен ако не искам още забележка. Ъхъъъъ. Разбирам. Въпроса дали имам бележник се отрази интересно на ситуацията. Попитах защо трябва да имам бележник и какво иска да направи. Така и не разбирам защо трябваше да ме дразни и после да ме накисва буквално в лайната. Искала била да комуникира през глупавия ми бележник с милата ми майка, на която в момента дължа извинения. Забележката я помолих да е с много чувство за хумор, ако не друго. Е- 7 реда забележка.
Ученикът безапелационно отказва да носи физк. облекло. Държи се безобразно в час по ФВС. Пречи системно на преподавателя. Днес 22.04.09г. дори си позволи да псува, обижда и заплашва. МОЛЯ, явете се за разговор с родителя.
Всъщност псуването беше „За чий хуй ми е да нося облекло“ на твърде висок глас, защото бях попитан от съученичка „Защо не носиш..“ – Що за псувня?
Заплахата беше „Някой да има базука да си махна главата? С алкохол няма да стане.“ Е – да, наистина може и като заплаха да прозвучи,но няма да има жертви… Каква заплаха е това?
Както и да е. Реши да ме изгони от час, защото иначе щеше да ми пише и отсъствие. Е – до отсъствие не се стигна, но се стигна до заплахата Терзийски. Боговете да го поразят. Той е кофти копеле пияница и гъз. Беше ми казано да стоя в съблекалнята и да чакам часа да свърши. Видях Карадочев да минава да прави проверка. Още едно властно помахване с ръка от даскалката по физе. Трябваше да измисля нещо за да предотвратя Терзо. Реших че ще изиграя нервна криза и нервен срив. Измислих си ситуация, в която отговарям за ходенето по болници, заради дядо ми. Да, наистина не беше добре- хемоглобин 60 т.е. под нормата. Мама, леля и баба ходиха по болници и ядове и чудеса. Трябваше да мисля бързо и да импровизирам. Явно съм бил достатъчно убедителен, тъй като Карадочев прояви разбиране, прати лекарката, психоложката и класната при мен. Даже позволи да тютюнопуша в стаичката на даскалите по физе. Даскалката също се притесни, като реши че иска да ми обяснява за нейният син, който имал проблеми с наркотиците, после станал християнин и спрял да ги има. Мамка му, защо не си затвори плювалника и не спре да ми плямпа? Наистина се бях изнервил и „треперих“ с крака. Треперене дрънци – тактувах си. Мед. сестрата донесе валериян. 2 цигари Ромео и Жулиета бяха изпушени за има няма 3 минути. По едно време се появи и класната, която беше първата, която разбра за актьорлъка ми, тъй като все пак и смигнах и и казах на ушенце че се правя.
После при педагогическата съветничка, която беше 2 рата, на която казах. Или всъщност 8 мият който знае. Когато минах през съблекалнята, пичовете, които се обличаха се бяха шашнали, а аз се хилех и им казах: „споко пичове, ще се оправя“.
В момента за мен в даскало се знае, че имам не просто психично, но психиатрично заболяване. Тежки семейни проблеми. Груб и циничен език и предполагам поне първо наказание, което прежния съвет ми беше спестено.
Следващият път ще бъде съвсем забавно. Шоуто ще е по-голямо. Дано няма следващ път. Съжалявам и се извинявам на всичко живо, което съм притеснил.
П.С. Ако някой има идея как да кажа на мама, която е цербер – нека я сподели. Ще се радвам да видя коментар.
