Заради едно физическо pt.2

Мама при Терзо. Thy name of this is shash o’Panic.  Голяма глупоЗД.  Терзийски, този култов зам. директор, тази строга, отчасти сатирична личност, измолил директорката да може самосиндикално да ми налага каквото си пожелае. Е – предупреждение за преместване. КАК ЩЕ ГО ПРЕЖИВЕЯ?! Оh mighty хлип хлип of steel! Откъде му дойде на акъла напълно сериозно да каже че може да изключат 50 човека от раз? Що за бъзик? Да – сгафих, да – признавам си го без бой. Брутално дисциплинарно нарушение? Like doh! не съм навит!

В това строго елитно училище, в това велико училище с древна традиция в образованието с този велик розоволилавоникакъв цвят има ред и дисциплина?  Определено не. Това е клюкарник, и явно няма на кого да се довериш от ръководството. Само на М. Караджова (Силви, не стреляй, наистина може да и се довери човек и да сподели лошото си мнение за някой даскал!).  Явно краководството има уши навсякъде.

Но пък и мама е една актриса, владее ги злите погледи, с които да замаже очичките на наш Терзо. Владее го и поведението, което може да укроти и убие до някаква степен комплекса му за малоценност. Този комплекс той изкарва на главите на малките и сладки, невинни и онеправдани ученици.

Добре де – да си вика. Не ме интересува че вика. Но пък и не съм съгласен да не мога да обсъдя иновативна идея, предложение за промяна и други такива. Когато започнат да позволяват учениците наистина да предлагат нещо и наистина да има ученически парламент, като институция, която може да има право на глас, тогава Терзийски ще бъде прав да крещи, наказва и така.

Не съм доволен от цялата тази история. За сметка на това съм оцелял. Това е нещо хубаво.