Спомен ( ъъ!)

Спомних си днеска високата поезия, написана от един приятел на майка ми:

Есен.
Песен.
Чесън!

и другото

Хляб,
Сирни!
ДОМАТИТА!!!

Хем тъй по-едри

ДА ИМА!

И двете не са мое авторство, но душата ми остана потресена.

Аман от непушачи!

Днес чух по радиото че е световен ден „Срещу тютюна“. Е – стана ми гадно от което! Защо трябва пушачите да са толерантни а непушачите не?  Какво толкова сме направили? Да – пушим – е И? С какво точно цигарите пречат вам, о непушачи? Помислете си че ходите в града. Няма цигарен пушек. ТРЯЯЯС – някоя кола се изкаже, мине със А-95 гориво и ви овони душата? По-вредно отколкото няколко цигари наведнъж, нали?

А заводите? От тях не мирише лошо (@Ренето – не се сърди, но Биовет наистина мирише лошо)?  Въздуха близо до завод е чист като в планината!

Но нееее! Нека пушачите бъдат подложени на тормоз- „Спрете цигарите, за да не спрат те вас“ – беше казал Симо. Да, но аз ще кажа – Спрете колите, заводите, половината икономика, доматите с генна модификация, техническата обработка на храните, за да не спрат те вас. Няма смисъл, о мили ми непушачи, да казвате колко е вредно тютюнопушенето. Има и по-вредни неща, които, обаче, не пречат, а уж помагат.

Не пушете, за да дишаме заводи и коли!
Изяж Бобър – спаси дърво. Същата логика.

Съжалявам, но няма да спра цигарите. Наздраве. По-здрави – басист4овек.

П.с: Моля, непушачи, които четете това – не се сърдете за защитата на цигарения пушек

П.п.с. – Това е кръгъл 32 ри постинг.

Дъжд

Днеска се разваля като за световно и като из ведро. По принцип обичам да ме вали, та от урок по английски до музикалното и оттам пеша до театър Сфумато, се реших да се разхождам. Естествено аз никога нямам чадър, но пък и имах свободни улици и много вода от небето. Някои хора обичат кроткия дъжд. Аз не съм сигурен че обичам толкова кроткия. Пуснах си косата и се оставих да ме навали. Върнах се в къщи мокър като току-що изкъпано животно. Обичам усещането на Свобода, което имах докато се размотавах по софийските улици. Обичам и да са празни. Умирам си за дъжд. Жалко че не е така всеки ден…

Сър и Рождените дни

Сър Светлето има рожден ден – днес 29.05. Пораства с една годинка. Чудех се какво да и пожелая – Здраве, щастие, късмет, любов, всичко останало до 42.

Само защо трябва да става изнервена като пораства? Да – наистина и аз съм фактор, ама няма значение. Както и да е – Честит рожден ден на Сър Майка ми.

п.с. – Още нещо желая, ама повече на себе си – да не попада на пожеланието в блога ми.

Робърт Бърнс

Случи се така че на ЧРД на Кали (фчера на 28 ми май) преди да стигнем до бар „Хамбара“ минахме през Славейков. Имаше доста време за убиване, така че се разходихме. Очите ми привлече едно издание на стихотворенията на Робърт Бърнс. В последствие се оказа двуезично издание с оригиналните стихове в преводите на Владимир Свинтила. Обадих се на леля ми и и казах че искам книжка, за скромната цена от 12 лева. Каза че не е проблем и това ми е подарък от панаира на книгата, на който така и не отидох, защото не беше разпространена информацията по София и интернет. Разбира се това е друга тема.

Та по повод рождения ден на Калина (@ коко) аз  получих стихотворенията на Робърт Бърнс. Казаха ми че се радвам като малко дете на играчка. И как да не се радвам?!

Един ден по-късно всичко е почти изчетено, Кали- много мерси за рождения ти ден и че дойде в Хамбара. И да – повече няма да нарушавам манифеста – няма да питам за посоката – в най-лошия случай щеше да се окаже че пием в Дивака…

Честит Рожден Ден на патерица!

Сътресение – моноспектакъл на Мариус Куркински

Във Вторник попаднах в Сатиричен Театър Алеко Константинов със Сър и Краси. Гледахме „Сътресение“ – моноспектакъл на Мариус Куркински. Уау! Един човек и цял спектакъл…

Разбира се ( да започна първо с негативното, за да остане положителното после и следователно по-акцентирано) нямаше ученическо намаление защото беше гастрол от Пловдив.  Сега разбирам че мама не случайно много се радва като види пълна зала и то в повечето случаи с повечето млади хора. Но с тези цени младите не бяха толкова много.

Настана време към седем без малко да влизаме и нашите билети бяха за 25 ти ред в зала „Щастливеца“. От тези невероятни места не се виждаше нищо. Мама ни извика и седнахме близо до сцената на стълбите, след което ни объркваха със студенти. Не вярвам да изглеждам чак като студент, но все пак няма значение.

Лампите загаснаха, чу се гайда и тъпан. Много мрачна, уж весела по характер, музика. На сцената се появи един мустакат чичко със сложна за описване шапка и невероятен мустак. Облечен със почти официален панталон, сако, което беше очевидно тясно и в най- общи линии – изглеждаше комично. На сцената един голяям кашон и една маса. Кашона като трибуна.

Появи се човека и разправи една история, как в неговото село в което имало кози, а от тези кози нямало болни и всеки ядял козе месо, мляко, сирене и козите са били най-важното за това село. Проблема е че имало само един пръч, който да опложда козите и една зима взел че измрял. В селото настанала паника измежду жителите. Всички старци (които са основната част от населението) били шокирани и ужасени… Създал се план да се откраднат и да се набавят пръчове в селото. На четири групи се разделили и коя с преговори, коя с бой коя с кражба се върнали с поне по един пръч. В селото се успокоили, но за малко, защото тези пръчове започнали да се бият… Избрали си водач, започнало оплождането и селото спало спокойно. Бурни ръкопляскания. Затъмнение на сцената и после пак се появи същия човек и разказа за най-ужасната и страшна нощ в живота му – когато отишъл да спи в една турска махала в Родопите ( там си се развива действието). Ходжата го настанил в една стая, но страха от тъмното накарал героя да стреля в тавана. Един бурсук минал да получи храната, която принципно ходжата му оставял всяка нощ, но като не я намерил започнал да търси. Изключително комично и едновременно с това много динамично и поглъщащо действие. Не можах да си помисля да погледна настрани.

Третата история беше историята на героя. Няма да я разказвам било то и на кратко. Само ще кажа, че се задава въпроса „Кое е за добро и коее за зло? Има ли нещо без двойнствено значение?!“

Сега съм още в еуфория след спектакъла който гледах вчера, който дълго ще си спомням. Препоръчвам ви го.

Фоторазходка

Не съм писал отдавна, поради липса я на време, я наааааа  ВРЕМЕ!?, я на не знам какво. В понеделник нямах време от една Фоторазходка, снимки от която ще постна след малко. Благодаря на Гери, Емуто, Краси, Ясен и Ники за фоторазходката и супер здравата вечер след това.

Фото настроението ме хвана още преди да изляза от къщи, след като един порой наваля много и всичко беше мокро. Харесах си улицата ( на която) и ето тук слагам снимката

и едно макро на един успешно смачкан бандерол от Линдор (Бро – супер якия шоколад!)

След това, в компанията на @ коко излезнах от в къщи и запалих към срещата. В 6 без 20 бях на слънцето на НДК, чакайки познати лица. По едно време дойде Ясен, който обаче успешно не разпознах, преди да дойде Емуто. Две минути след това дойде и Гери и остана да чакаме Краси и Ники. Краси дойде първи, на няколко бири и нощ безсъние…  Започнахме да се стреляме там, но за съжаление нямам нищо, което да е на фокус, освен Гери. Този път в цвят

Дойде и Ники и решихме да ходим да ШТракаме.  Тръгнахме по НДК и шадравантите. Спряхме на едно място да стреляме по облаци.

Минахме стария соц паметник „Шестокрил петохуйник“, пресякохме и стигнахме до тихи места.  Харесах си пазителя на пицата и стария блок:

После се снимаше една къща, от която на фокус нямам нищо (освен спомена че съм ШТракал и аз същата тази къща), една ограда, едни табели, които са на изчезване в София и така. Харесвам си само кръглата ръждясала снимка.

Минахме покрай една сладоледаджийница, от която резултата беше Краси с поглед на малко щастливо детенце със сладолеТ в лапите:

А преди да се влезне в един голям фото магазин Ясен беше натоварен с пуканки и сладолет, защото фотоапарата му беше камерата на лаптопа му.  Най-доволно си хапна сладолед и пуканки преди да налази и той с нас в магазина.

Стигнахме до Пица Лучано на Славейков. Повече там не ходя. Видяха ни и сметката и всичко. За сметка на това, пък, останахме там до 11 и 40(или и 45), въпреки че затварят в 11. Снимахме се, като успях да хвана Ники, койтооо.. ми който се крие от обектива. Опитвахме се и да си неутрализираме зрението – светкавица в светкавица:

и всеки награби фотоапарата на съседа до него:

Все повече и повече Емуто гледаше за светкавица, докато не се изяви като Рамбо и не извади и двата си телефона. Това разби всичко детско у нас.

След като останахме само четирима, а някои пиха … и бира (Въпреки че, Ему, загорката не е бира!) Ясен се докопа до мойто мижаво сапунерче и успя да ми направи снимка на която да се харесам.

.

По-здрави – аз- Басист4овек.

ПразникЪТ – двадесет и четвърти май

Днес е 24.05- най-хубавия празник на света в този район. Имаме си азбука и мога да заявя „УРА – Още има грамотни и четящи!“ И днес по традиция, както на всеки 24 ти май валя. Оказа се че имало и манифестация от НДК до Народната библиотека.

Не знам защо го пиша тук, но искам да (си) пожелая все повече хора около мен да четат повече, да харесват четенето и книгите и да не забравят тези си букви. Кирил и Методи – наздраве вам!

Честит празник на всички! И на всички даскали! И честит рожден ден на нашите си буквички! И все напред с нашата прекрасна азбука!

Blowin’ In the Wind

Не знам защо, но от няколко дена ми е нервно.  Без причина, или поне без видима причина. Започнах да си търся нещо с което да се успокоя много сериозно и да не се нервя. Е – намерих го – 11 пъти Cocaine на Eric Clapton,  около 20 пъти (плюс клипа в повечето случаи) Turn the page на Bob Seger,  8 пъти Soldier of fortune, 10тина Stairway to heaven  и още толкова и Pearls in her hair (Omega).  Сега зациклих на това:

А ето и гениалния текст:
How many roads must a man walk down
Before you call him a man?
Yes, n how many seas must a white dove sail
Before she sleeps in the sand?
Yes, n how many times must the cannon balls fly
Before theyre forever banned?
The answer, my friend, is blowin in the wind,
The answer is blowin in the wind.

How many times must a man look up
Before he can see the sky?
Yes, n how many ears must one man have
Before he can hear people cry?
Yes, n how many deaths will it take till he knows
That too many people have died?
The answer, my friend, is blowin in the wind,
The answer is blowin in the wind.

How many years can a mountain exist
Before its washed to the sea?
Yes, n how many years can some people exist
Before theyre allowed to be free?
Yes, n how many times can a man turn his head,
Pretending he just doesnt see?
The answer, my friend, is blowin in the wind,
The answer is blowin in the wind.

Някъде… Там някъде

Вчера преди да заспя дочетох книгата на Георги Връбчев „Някъде… Там някъде“. Няма да се опитвам да правя коментар, нито мисля да написвам друго освен положителната си оценка

За написване 9/10

За смисъл 10/10.

Разправя се за един Чичо Хенри, който е стар лесничей, дядо на едно момче, което пътува за да го види и среща най-първата и силна любов на дядо си, която също отива да го види.

Междувременно в гората на Чичо Хенри има секачи, които изсичат кипарисовата горичка, направена от стареца в памет на загиналото дете, което има от Госпожа Дохърти (жената с която внука му пътува). Оттам започва здравословното влошаване на Чичо Хенри, който се съсипва от това.  Секачите убиват и котарака му. Тогава Чичо Хенри ги пребива 3 ма от 4 римата, но го убиват. Посичат най-старото дърво – Борът, приятел на Хенри, с когото той споделя… В края на краищата не са много живите които се измъкват от историята. Книгата е страхотна. Намерете си я