Във Вторник попаднах в Сатиричен Театър Алеко Константинов със Сър и Краси. Гледахме “Сътресение” – моноспектакъл на Мариус Куркински. Уау! Един човек и цял спектакъл…
Разбира се ( да започна първо с негативното, за да остане положителното после и следователно по-акцентирано) нямаше ученическо намаление защото беше гастрол от Пловдив. Сега разбирам че мама не случайно много се радва като види пълна зала и то в повечето случаи с повечето млади хора. Но с тези цени младите не бяха толкова много.
Настана време към седем без малко да влизаме и нашите билети бяха за 25 ти ред в зала “Щастливеца”. От тези невероятни места не се виждаше нищо. Мама ни извика и седнахме близо до сцената на стълбите, след което ни объркваха със студенти. Не вярвам да изглеждам чак като студент, но все пак няма значение.
Лампите загаснаха, чу се гайда и тъпан. Много мрачна, уж весела по характер, музика. На сцената се появи един мустакат чичко със сложна за описване шапка и невероятен мустак. Облечен със почти официален панталон, сако, което беше очевидно тясно и в най- общи линии – изглеждаше комично. На сцената един голяям кашон и една маса. Кашона като трибуна.
Появи се човека и разправи една история, как в неговото село в което имало кози, а от тези кози нямало болни и всеки ядял козе месо, мляко, сирене и козите са били най-важното за това село. Проблема е че имало само един пръч, който да опложда козите и една зима взел че измрял. В селото настанала паника измежду жителите. Всички старци (които са основната част от населението) били шокирани и ужасени… Създал се план да се откраднат и да се набавят пръчове в селото. На четири групи се разделили и коя с преговори, коя с бой коя с кражба се върнали с поне по един пръч. В селото се успокоили, но за малко, защото тези пръчове започнали да се бият… Избрали си водач, започнало оплождането и селото спало спокойно. Бурни ръкопляскания. Затъмнение на сцената и после пак се появи същия човек и разказа за най-ужасната и страшна нощ в живота му – когато отишъл да спи в една турска махала в Родопите ( там си се развива действието). Ходжата го настанил в една стая, но страха от тъмното накарал героя да стреля в тавана. Един бурсук минал да получи храната, която принципно ходжата му оставял всяка нощ, но като не я намерил започнал да търси. Изключително комично и едновременно с това много динамично и поглъщащо действие. Не можах да си помисля да погледна настрани.
Третата история беше историята на героя. Няма да я разказвам било то и на кратко. Само ще кажа, че се задава въпроса “Кое е за добро и коее за зло? Има ли нещо без двойнствено значение?!”
Сега съм още в еуфория след спектакъла който гледах вчера, който дълго ще си спомням. Препоръчвам ви го.
