Огледалния Свят…

Чели ли сте „Алиса в страната на чудесата“ и „В огледалния свят“? Е – аз влизам в ролята на Алиса. Понеже съм момче – Алис.

Защо в Страната на Чудесата – братовчед ми ми подари Канон. Истински хубав фотоапарат, без да се брои какво казва Краси…

Толкова съм доволен и щастлив, че забравям всичко останало…

Ето и едно от нещата, към които съм стрелял.

Идилия

Да. Това е идилия. Събота сутрин. Хората разхождат кучетата си в парка, аз вися като муха в паяжина чакащ да се появи даден човек. До мене група старци пушат цигари и пият… кафета, лимонади, коли…

Между временно се вижда прекрасната гледка на куче, загърбило света, по… целесъобразност?

Друго куче се моли: Дай ми малко солети! Ти ядеш кафе…

Един кон минава, пита те „И к’во кат’ съм кон?“ и си заминава… Птичките пролайват сутрешната си песен, тревата посинява…

Будиш се от кошмара със синята трева. Виждаш -хората продължават да си разхождат кучетата, те да се молят и да са… Целесъобразни…

Сряда… Този ужасен ден сряда

ВНИМАНИЕ! ТОЗИ ПОСТ СЪДЪРЖА ТВЪРДЕ МНОГО МРЪНКАНЕ И ПЕСИМИЗЪМ!

Само за умопомрачени…

Днес е сряда. Факт е, че днес е сряда. Срядата е най-гадния ден на света, поне до края на този срок…

Имам въпрос към този, който е правил програмите. Колко тъп и ненормален трябва да е, за да сложи в един ден

Химия – блок от два часа

География (като за почивка – може, но като започнем да учим реално ще стане много тегаво)

Френски (пак блоков час) с най-ужасното създание на света? Когато знае Френски на много по-високо ниво, когато може да разкаже граматиката и лексиката, както може да скапва деня на хората, защо по дяволите не се изнесе да преподава в университета? Ще кажа отговора. Защото в университета хората са малко по-порастнали, а някак си (факт!) когато някой е по-порастнал, то следва да не можеш да кажеш: „Престани с кретенията“, или „Тъпа ли си? Как може, това толкова елементарно нещо…?“ Всъщносвт – Е. Атанасова влиза за да си изкара маниакалния комплекс за малоценност, като оценности единственото което може да направи –  да преподава френски на деца, които не отлепят и дума от това, като не говори на български в часовете… До момента, в който някой не направи погрешно изречение…  Не! Това не може да е истина… Часът свършва, за съжаление, следва:

МатематикА: Два часа. Учителката иска да се знае. Няма да се оплаквам, че не обичам математиката… След 5 часа, последните два от които са изтормозващи не може да се научи или разбере и грам… Да, даскалката преподава.  Да, обяснява. Да – търпелива е… Въпроса е докога ще бъде, след като на всяка задача и всяко неразбрано нещо се обаждам… А неразбраните неща са много… Както и да е – да се надяваме, че ще разбере че дори за 3 ще ми е трудно да уча, пък се опитвам да хвана петица…

Миналата сряда също  беше толкова убийствена… Следващата – ще бъде два пъти повече… Който ни е писал програмата… Мамка му……………………………………………………………………………………………………………

Джанис

На Краси му дадоха китара. Кръсти я Джанис, на Джанис Джоплин. Китарата е малко стара, но пък за сметка на това е от хубаво дърво. Обмислям ремонт и отвънка и отвътре. Да се надявам, че Краси ще се навие. Джанис изглежда отчасти така:

Та оттогава се питам – заслужава ли си една китара да има лош звук, за да задържи духЪТ на времето, или духът на времето си е просто в нас?

Заигравка

Днеска си играх да обработвам снимки. Ето какво се оказа след камерите в училище, а именно – една малка серия на 1984 на Оруел. Вместо министерство на Любовта, там, обаче, ни следи я охраната, я грандиозното министерство на (дез)образованието. Следят учениците пишат ли, пушат ли, стоят ли си на местата… Опитват се да направят серийно производство хора. Нова система и за дрехите – не може да се обличаш с примерно тениска на Айрян Мейдън, защото Еди е грозен. Не може и момичетата да са с по-дълбоко деколте (ОТ КОЕ?), не трябва да са с „атрибути“(?ъъ, какво искат да кажат??), но пък явно не може…
Напомня ли ви на 22 ри параграф? На мене лично ми напомня. Именно параграф 22 са нововъведените глупости. Ще се влиза с бележник, но оценките ще се изпращат на родителите само по и-мейл. Респективно – бележника губи своето значение.  Родителски срещи нямало било да има за дисциплина и хората… Щяло да има само за пари и организация – ъЪ?

Няма ли кой да обясни на тези които управляват образованието, че със камерите в училище само ще предизвикат всичко срещу себе си? Учителите следят за камери повече от учениците…  Какво по дяволите става на всички? Не живеем в ’84, въпреки че нещата май натам отиват…

И все пак това си има оправдание, или уж- причина:

15.09.2009 – иначе казано първи учебен ден

За поредна година ще преживея първия си учебен ден. Шантаво е, защото нямам никаква идея какво точно ме чака. Ще се учи, ще се правят кретенизми… следва цяла учебна година.

Добре де – това е готино, но все пак съм нервен… От нищо се стигна до подобие на скандал в къщи, от друго нищо пък се стигна до една хубава вечер… Не е в мой стил, но ще прозвучи оптимистично. (Или пък дали!)

Утрето ще е по хубаво от днеската, или поне така се надявам. А ако не е? Следва купуване на цветя, купуване на куп глупости, напрежението рано сутринта, напрежението от дните след утре…  Както пее Буги – Не знам, не знам…

И една свежа песен, която „подхожда“ на началото на учебната година:

Well we got no choice
All the girls and boys
Makin all that noise
‘Cause they found new toys
Well we can’t salute ya
Can’t find a flag
If that don’t suit ya
That’s a drag

School’s out for summer
School’s out forever
School’s been blown to pieces

No more pencils
No more books
No more teacher’s dirty looks

Well we got no class
And we got no principles
And we got no innocence
We can’t even think of a word that rhymes

School’s out for summer
School’s out forever
School’s been blown to pieces

No more pencils
No more books
No more teacher’s dirty looks

Out for summer
Out till fall
We might not go back at all

School’s out forever
School’s out for summer
School’s out with fever
School’s out completely

А пък до следващата ваканция има доста време… Тоест – доста контролни, изпитвания, изпушвания, запушвания, отпушвания и така нататък…

Из гледките на Милата ни Столица, pt.3

Вчера си се разхождах невинно вечерта, до момента, в който не погледнах това.  Май съм започнал да си събирам хубави изгледи от родните места, така че отварям и нова категория. Да се надяваме да стои празна, въпреки че искрено се съмнявам.

Прекрасна гледка, нали? Това се намира в центъра на прекрасната и невероятна Столица на още по невероятната държава. В друг край на центъра, малко преди хотел Плиска, пък подлеза изглежда така:

While my guitar gently weeps

I look at you all see the love there that’s sleeping
While my guitar gently weeps
I look at the floor and I see it need sweeping
Still my guitar gently weeps

I don’t know why nobody told you
how to unfold you love
I don’t know how someone controlled you
they bought and sold you

I look at the world and I notice it’s turning
While my guitar gently weeps
With every mistake we must surely be learning
Still my guitar gently weeps

I don’t know how you were diverted
you were perverted too
I don’t know how you were inverted
no one alerted you

I look at you all see the love there that’s sleeping
While my guitar gently weeps
I look at you all
Still my guitar gently weeps

Oh, oh, oh
oh oh oh oh oh oh oh
oh oh, oh oh, oh oh
Yeah yeah yeah yeah
yeah yeah yeah yeah

http://urbanstyle.org/archives/1856

Епопеята на една сметка

Някой да ми напомни никога повече да не си плащам сметката за телефона в глобул на Плиска.

Епопея част 1: Майка ми ме натири да плащам сметката. Малко нерви, малко караници и все пак я платих.

Епопея част 2: Пристигам на Плиска. В навалицата се опитаха да ме ограбят. За тяхно съжаление не успяха. Майната му и на това…  Една баба се опита да ме пречука с бастун. Не успя, за мое щастие.

Епопея част 3:

Магазин 1: „Нямаме ток, отидете до отсрещтната страна и платете там“

Магазин 2: „Не може да платите сметката си без лична карта“

Магазин 3:

Налазването 1:  „Добър ден, за какво сте тук?“ ЪЪ? 42… Добре, това е нормално

Налазването 2: „Искате ли да минете на друг план? Предлагаме…“ Тук започнах да изкуквам. Беше доста грубо, след като ми обясниха всички екстри от които не се възползвам, но пък за сметка на това, ако поискам и една от тези екстри трябва да взема майка ми да си даде личната карта, да кихне определена сума пари и да ги киха редовно – тоест на всеки месец по веднъж. Уж намалявали сметката.

Налазването 3: След въпроса ми относно това, дали, аджеба, мога да си платя сметката там или напротив: „Разбира се, изчакайте малко“. Под малко тези хора явно разбират 10 минути. Кибичих 10 минути на каса, като, естествено, в магазина миришеше на скъп парфюм пръскан от някаква ужасна вентилация, като за сметка на това ми беше топло. Климатика беше повече за да замаскира липсата на въздух… Шанс…

Епопея 4: Платих си сметката, изнесох се, един дядо ме спъна с бастуна си…

Епилог: Не, не епитафия, но епилог: Прибрах се, олекнал със стабилна сума пари, в лошо настроение и без кафе. Остава ми само да чета Вазов и да си мисля за по-добри изгледи.

Искам да счупя свободен

В името на добрия спам, поздрав рано сутрин с едно велико парче… Така де от телевизора до мене са пуснали някакви източни ритми, но пък аз си пускам куиин и се надявам да успея

I want to break free
I want to break free
I want to break free from your lies
Youre so self satisfied I dont need you
Ive got to break free
God knows God knows I want to break free

Ive fallen in love
Ive fallen in love for the first time
And this time I know its for real
Ive fallen in love yeah
God knows God knows Ive fallen in love

Its strange but its true
I cant get over the way you love me like you do
But I have to be sure
When I walk out that door
Oh how I want to be free baby
Oh how I want to be free
Oh how I want to break free

But life still goes on
I cant get used to living without living without
Living without you by my side
I dont want to live alone hey
God knows got to make it on my own
So baby cant you see
Ive got to break free

Ive got to break free
I want to break free yeah

I want I want I want I want to break free….