Сряда. Най-ужасния ден. Тази сряда беше малко по-различна. След мъчението в училище с Гаро и Еми отидохме на концерт на Split в клуб The box. Бях доволно малко хлапе, защото си бях взел фотоапарата. За съжаление (основно на Гаро) той не си беше взел неговия. Клуба се оказа на около 5 лева разстояние, а пък вътре вече забиваха Юфка.
Като споменах Юфка – оказа се че барабанистката им беше в един клас с мене до 4 ти клас.
На влизане бяхме посрещнати от Венци, забързал се нанякъде успя да намери време в калабълъка да погледне към обектива…
И въпреки цялото напрежение – не загуби чувството си за хумор
Сцената пък, изглеждаше така:
Точно преди да започнат, Сплит съвсем се бяха притеснили, поне така изглеждаше:
Започнаха добре, стегнато, здраво, раздвижиха публиката, която пък изглеждаше така:
“Коя песен изсвирихме” – се пита на снимката…
Внимавай! Трета песен! Вдигни му на човека малко китарата! – очевидно реплика към Венци, Ици и тонрежисьорът. Той изглеждаше така:
Уфф.. Хубуво де. Вдигам китарата!
Между временно – реших да се преместя. Започна едно бляскане и надбляскване в очите.
После, след като извадих очите на Гаро
(
)
се върнах по-към центъра на публиката. Оттам видях това:
Мамка ви! Кажете как вървеше прогресията! ЩЕ ВИ ИЗКОЛЯ АКО НЕ МИ КАЖЕТЕ КАК ВЪРВЕШЕ ТАЯ ПЕСЕН!
Споко! до, сол, ми ми ми ми ми ми…
Добре. Ла ла ла ла ла…
После си събраха нещата, “Благодаря ви, това беше всичко от нас” и избягаха всеки нанякъде… накъде – неясно.
