Jazz (pre)night

Седя си самотно с мама и котката на дивана в хола, когато телевизолът магически тръгна един концерт на Ела Фицджералд от Монтрьо 1969 година. Концертът разби абсолютно всички граници на якото с това парче. Надявам се няма да има кой да съжалява, че е отделил няколко минутки за слушане.

STRONGLY RECOMENDED!!!!

И моля който може да пусне смислен коментар за какво се разказва в това парче да го направи. Наградата е усмивка!

Весели празници

Време беше и аз да кажа весели празници. Чак сега – защото просто сега ми дойде пауър да кажа наздраве и през интернет.   Наздраве . Весела Коледа и щастлива нова година.

Щастие неземно

Време беше! Трябваше ми все някога да си купя обектив. След много време търсене по интернет, много мислене, един голям гаф, но не толкова голям, че да промени крайният резултат, а именно SIGMA 55 – 200, f4 – 5.6  и други такива прекрасности. Днес ми звъннаха от Фотосинтезиса и ми казаха, че обективът е дошъл от Варна.

Е – вече мога да се кефя на максимум.  Честито да ми е.

П.с. Благодаря на Калина, че дойде с мен…

??/?? = АC (светкавичка) DC

Официално потвърдиха за ДИСИ в България. Два дена по-късно забиват в Букурещ…

Каква ли ще е еуфорията, когато чуем камбаната или великата стрип песен THE JACK или някоя друга вечна рокендрол хитова песен… Това няма да е за изпускане…

Като разбрах, че е потвърдено просто се разбих. И за учудване на всички – няма да постна песен на AC / DC,  а на цар Джулиан от Мадагаскар. Просто така се почувствах…

Из гледките на Милата ни Столица pt.5

Мястото ще остане конфиденциално.  Който разпознае мястото – бравос.

She loves you



Verse #1
You think you lost your love,
Well, I saw her yesterday.
It’s you she’s thinking of
And she told me what to say.

Bridge:
She says she loves you
And you know that can’t be bad.
Yes, she loves you
And you know you should be glad.

Verse #2
She said you hurt her so
She almost lost her mind.
But now she said she knows
You’re not the hurting kind.

Bridge:
She says she loves you
And you know that can’t be bad.
Yes, she loves you
And you know you should be glad. Ooh!

Chorus:
She loves you, yeah, yeah, yeah
She loves you, yeah, yeah, yeah
And with a love like that
You know you should be glad.

Verse #3
YOU KNOW it’s up to you,
I think it’s only fair,
Pride can hurt you, too,
Apologize to her

Bridge:
Because she loves you
And you know that can’t be bad.
Yes, she loves you
And you know you should be glad. Ooh!

Chorus:
She loves you, yeah, yeah, yeah
She loves you, yeah, yeah, yeah

Bridge:with a love like that
You know you should
Be Glad!

Bridge:with a love like that
You know you should
Be Glad!

Bridge:With a love like that
You know you should
be glad!

Ending:
Yeah, yeah, yeah.
Yeah, yeah, yeah Ye-ah.

Да ми е честит 128 мия постинг в блога Дано и следващите 128 поста представляват интерес!

Контраст

EPIC FAIL

Надали това ще ви учуди бог знае колко много, но това не е от значение. Не мога да не го публикувам тук. Интервюто е от в-к „24 часа“. Да се надяваме няма да се сърдят!

Проф. Иван Куцаров е роден през 1942 г. в Бургас. Завършил е славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1981-а става доцент по съвременен български език и сравнително славянско езикознание. Д-р на науките от 1992 г. Бил е ръководител на катедрата по български в Пловдивския университет, има зад гърба си 3 мандата като декан на Филологическия факултет и 2 – на зам.-ректорския пост. От 2003-а е начело на Пловдивския университет. Член е на Международната комисия за граматически анализ към Международния комитет на славистите.

- Проф. Куцаров, на Паисиевите четения в Пловдивския университет се заговори за промяна в членуването. Какво предлагате?

- В рамките на четенията ние планираме само една кръгла маса утре (днес – б.р.) с няколко доклада. Целта е тя да постави някои от основните въпроси за българския правопис, които предстои да се обсъждат в продължение на цяла година, и през следващата да подготвим становище съвместно с Института по български език към БАН и всички висши училища с отношение към тези проблеми.

Още не сме излезли с официално предложение за езиковите реформи, но започна полемика. Моето мнение по нищо не се отличава от това на доц. д-р Борислав Георгиев, което „24 часа“ помести. Вярно е, че мине – не мине, се повдига въпросът за пълния член.

Но кой говори само за това? Д-р Георгиев даде много хубави примери за направени и ненаправени неща, слаби пунктове на сегашния закон за правописа. Той се изказа, че е необходима цялостна преоценка и ние точно това ще направим на конференцията през 2010 г.

Четох и изказванията на Владко Мурдаров. Но не съм съгласен например, че правилото за пълен и кратък член трябвало да остане, защото владеенето му говорело за степента на грамотност и за езиковата дисциплина.

Всички сме съгласни, че това е измислено правило, което не съществува в нито един български говор. Въведено е още от Неофит Рилски – автора на първата новобългарска граматика от 1803 г., макар и не толкова избистрено, за да оправдаем наличието на падежите. В този смисъл до края на 50-те години на миналия век в нашето езикознание продължават споровете има ли падежи в българския, макар че и помен няма от тях. Остатъци в пословици и песни, например „Мама Стояну думаше..“, вече не са живият език.

- Как ще се отличава подлогът при промяна на нормата?

- Този проблем е само в мъжки род и примери вече се дадоха: „Човекът уби звяра.“ Но няма никакъв проблем в среден – „Детето уби кучето“. И в женски – „Жената уби кобилата“. Всичко е ясно.

Според мен сегашното членуване категорично трябва да отпадне. Защото от това изкуствено създадено правило няма никаква полза и то създава условия за правописни грешки. То не е задължително в езиковата практика, тоест не е правоговорна норма. Ако започнем да си измисляме, колкото повече правила съчиним, толкова повече неграмотни хора ще изкараме. Защо да упражняваме насилие?! Още повече че българинът не знае какво е именителен падеж, както руснакът няма съзнание за пълен член.

- Какво още е залегнало в проекта за промени, който се работи под ваше ръководство?

- Трябва да се въведе единство в тъй нареченото слято и полуслято писане, най-вече на прилагателните. Примерно „литературноисторически“ е една дума, защото първата съставка определя втората. Където обаче съставките са равностойни, пишем тире между двете.

Не му е работа на човека преди всяка дума да мисли дали съставките са равнопоставени. Трябва да се въведе единно писане – или само слято, или само с малко тире. По-добре сложните думи да се пишат с дефис. Но най-важно е да бъде еднотипно, за да се улесни правописът.

- Какво друго куца?

- Голям недостатък е въведеният условен правопис. Ние учим децата, че трябва да произнасят „Аз четъ“, а пишем „а“. Но те гледат написаното и се влияят от него. Много мои близки казват „Аз чета“. Тоест колкото и парадоксално да изглежда, правописът е развалил правоговора. И това е станало, защото през 1945 г. се е премахнало писането на немите ерове накрая. Дотогава при мека съгласна се е пишел малък ер, при твърда – голям. Премахнали са го. Правилно! Но са решили, че като го махнат, ако се напише „четъ“, заради предишното правило хората ще го прочетат „чет“. Ето това не е трябвало да се допуска.

Същото е с краткия член, който не е „а“, а „ъ“. Но ние не го пишем с „а“ по същата причина. Затова неправилно Лили Иванова пее „Аз влизам в градА“, (вместо „градЪ“ – б.р.), а поетите да римуват брада с града. Сума поезия има с такива неща, а то е „брада“, но „градъ“.

- Как да се сложи ред?

- Някъде през 80-те беше постигнат консенсус за премахване на това правило и накрая не се разбраха с какво да се замести. Има 3 възможности – да остане само кратък член, само пълният или на когото каквото му падне, което е най-лошо. Най-рационално е да се замести с краткия, защото принципът за икономията действа и в самия език. Но в случая според мен най-удачно е навсякъде да се пише пълен член. Защото истинският, изконният член е пълният. Било е „градъ“ и се е прибавило „т“ за мъжки род, за женски „та“, за среден „то“. Истинският член е морфемата, която носи определеността. И тя е „т“. Ако запазим само пълния член, ще запазим историческата традиция.

Така направиха нашите югозападни братя, които на базата на югозападни български диалекти канонизираха македонския език. Те избраха само пълния член и казват „човекот“.

- Как ще се преодолеят неудобствата в мъжки род?

- Няма да има неудобства. Ако върнем пълния член, ще отпадне произношението „Аз отивам в града“. Защото ще е „Аз отивам в градът“ и изконното „ъ“ ще се върне в говора.

- Няма ли да се объркат децата – днес им се казва да пишат пълен и кратък член, утре – че това не е правилно?

- Какво да се объркат? Новото правило ще е по-лесно, а старото така и никога не го научават. И най-грамотният човек греши пълния член понякога.

- Къде другаде виждате слабости в езиковите норми?

- Въпросът за дублетите. Много бързо го решават – допускат две думи, едната диалектна, другата – разпространена. Изведнъж решават коя е официалната и махат другата. А не е лошо лексикално дублети да има. Те запазват богатството в езика.

Нелогично е да опростяваме числата и да пишем „четирийсет“. Много по-ясно е на всеки, когато образува думата от 4 и 10 и пише „четиридесет“.

Объркано е и с наречията – вкъщи, по случай. Трябва да се възприеме единен модел. Ако кажем, че се пишат слято, всички да се пишат така. Да не се налага за всяко нещо да се мисли граматически, а писането да стане формално.

На един хирург не му трябва да разсъждава над всяка дума, за да е грамотен.

Но всичко това засега са само разсъждения. Предстои да се чуят различни мнения и да има сериозен дебат до конференцията в края на 2010 г. Ще поканим всички специалисти да вземат отношение. Някои вече се обидиха, че не сме ги повикали. Но ние ще дадем широка гласност и в конференцията ще могат да се включат компетентни специалисти, както винаги е било.

- Какво ще кажете на хората, които смятат, че по логиката на опростяването някой ден може да се откажем и от нашето „ъ“, понеже го няма в латиницата?

- И в латиницата има буква за „ъ“, това е „y“ и при старата транслитерация тя се употребяваше. Аз, като пиша на колеги с транслитерация, слагам „y“ вместо „ъ“. Но те сега го сложиха на мястото на „й“ по английски образец.

Но това пък е въпрос на азбука, което е отделен проблем. Според мен и там не ни трябват „ю“, „я“ и „щ“. Това са абсолютно излишни букви. Пишем „я“ и учим децата, че означава 4 различни неща. А можем да си пишем направо тях, да се изписва всичко фонетично.

Но сега не говорим за азбуката. Тя е една графична система и също може да търпи корекции. В рамките на конференцията може и това да се обсъди, макар да не е на дневен ред. Сигурно още много неща ще се чуят. Едно е сигурно – те трябва да се дебатират и да се обмислят.

Да му мислят учителите по литература, които правят таз годишната ( и догодишната) матура. Не мога да си представя какво ще стане след това… Епик Фейл!

The Entertainer – Scott Joplin