Седя си самотно с мама и котката на дивана в хола, когато телевизолът магически тръгна един концерт на Ела Фицджералд от Монтрьо 1969 година. Концертът разби абсолютно всички граници на якото с това парче. Надявам се няма да има кой да съжалява, че е отделил няколко минутки за слушане.
STRONGLY RECOMENDED!!!!
И моля който може да пусне смислен коментар за какво се разказва в това парче да го направи. Наградата е усмивка!
