Бастилиански Вести

Да. Правилно.
Училищен вестник.

И Честито ни на нас – редакцията, писачите, участващите в него. Ноемврийският брой излезе вчера! Чакаме Коледния брой с нетърпение. Носим на критика, която можете да оставите в коментарите в блога. Ако искате да видите интервю с цяла директорка (не-по-малко-от-това!) или да прочетете за Магрид – цъкнете на линка след двете точки

http://ivanvazov.com/dokumenti/Alex/B2.pdf

И стискайте палци да четем коледния брой най-късно юни!

Човекът Е Мярка За Всички Неща

И ето! Отново есе, писано за в адскало. Надявам се, че ще Ви хареса.

Човекът е Мяра за Всички Неща

Заявил Протагор и довършил: „За съществуващите че съществуват, а за несъществуващите – че не съществуват”. Това изявление поставило началото на скептицизма и релативизма. Също така – то разклатило сигурността в прекрасния свят на древните елини, защото оспорило съществуването на обективна истина, че и съществуването на Боговете.

По-късно дошло средновековието, като фразата била почти дълбоко забравена. Църквата е владеела всичко и всички, а хората са живеели в мизерия и аскетизъм. Така си мислели, че ще спасят душите си и това е богоугодно. Фактът, че е било угодно, но не на Бог а на Църквата няма да го споменавам.

И нещо се променило. Някъде между ХІІ и ХVІ век започнал Ренесансът. Протагоровото твърдение станало ренесансово мото. Тялото придобило значение, сексът е станал не само акт на разплода, а и удоволствие. И въпреки това, че тази фраза е оцеляла през годините и е стигнала и до днес, остава си неясна. Какво значи фразата днес?

Ако под „Неща” разбираме „природа” – как човекът е мярка за природата? Та тя е огромна! Ето – Физиката казва, че Вселената се разширява, в Амазонската Джунгла се губят все повече и повече хора… В Хаити загинаха над Сто ХИЛЯДИ души, от едно земетресение за по-малко от минута…  Не – не мога да си представя, че човек може да се съизмерва с природата. Човек може да е  част от нея, но като гледам как не я пази хич не ми се струва да е така.

Значи ключът е в „Мяра”. А понятието „мяра” се свързва пряко с понятието „граници”. А човек е социално животно. Следователно той извършва определени действия с определени цели. Значи излиза, че човешките действия дефинират границите на човешкото.

Е – Човекът е двойнствено създание. За пример тук ще ми послужи Шекспир.

Човекът! Колко величествено творение е той!

Колко благороден е с разума си;

колко безкрайно богат на способности, изрази, движения;

колко изумително съвършен в действията си;

колко приличен на ангел в своята прозорливост,

колко подобен на бог!

Върховна красота света!

Венец на всички живи твари!

И какво е за мен тази квинтесенция на праха?

Той не ме радва..

Из „Хамлет”

Не винаги ме е бивало в мисленето и анализа, но ще опитам да анализирам този текст както е угодно на темата ( и тезата). Човекът е съвършено, прекрасно, невероятно творение на Бога. Уникален, венец на всички живи твари… Той е творец, който може да сътвори невероятно красивата катедрала, но може да постави в катакомбите и най-ужасяващата  стаичка за инквизиция. В момента в който горе зазвучи някоя ангелска оратория на Бах отдолу (не) се чуват ужасни писъци на измъчван човек…

Казват хората, че нещо не е човешко. Да помислим за миг за горепосочената инквизиция. „Бе т’ва не е човешко, бе братле”, каза един приятел, когато си говорихме за това. Но, уви, човешко е. Няма животно или друго създание, което да изтезава друго животно. Само човек. Венецът на всички живи твари мъчи и убива! Върховната красота на света сее смърт, без да му пука. И как да ни радва такова нещо?

Пак от Шекспир, който много услужливо предлага текстовете си, Лир достига до прозрението, че „Човек е само голо, двуного, чаталесто животно”.

Е ли така? И да и не. Човек може да е само животно, само когато е празен от всякакви помисли за власт, успех и т.н. Човек може да е такова животно само ако е невинен, но невинни и чисти души липсват.

Говорейки за граници, също така, трябва да се отбележи, че няма „Добро” и „Зло”. Тоест има ги, но те са манипулативни категории. В името на Доброто са пролети реки от кръв. Понятията „добро” и „зло” в ръцете на някого с власт превръща хората в чужди и свои. Превръща ги във врагове. „Добро” то е довело до кръстоносните походи, до холокоста. И пак Шекспир:

Той се смееше на загубите ми и хулеше печалбите ми,

Оскърбяваше народа ми и разваляше сделките ми,

Охлаждаше приятелите ми и разпалваше неприятелите ми.

И защо? Защото съм бил евреин!

Та няма ли евреинът очи?

Няма ли евреинът тяло, ръце, крака, сетива, чувства, страсти?

Не се ли храни със същата храна като християнина?

Не го ли раняват същите оръжия,

Не страда ли от същите болести и не оздравява ли от същите лекове,

Не се ли поти лете и не зъзне ли зиме като него?

Като ни убодете, не кървим ли; когато ни гъделичкате, не се ли смеем;

Когато ни отровите не умираме ли?

Е, като е тъй, когато ни обиждате, не трябва ли да мъстим?

Щом приличаме на вас във всичко останало, трябва да ви приличаме и във това!

Ако християнин бъде оскърбен от евреин на какво го учи християнското му смирение?

На Мъст!

Тогава щом християнин оскърби евреина, каква трябва да бъде по християнски пример еврейската прошка?

Пак Мъст, Нали?
Вие ни учите на жестокост и аз ще приложа урока ви и ще гледам да надмина учителите си!

Заменете християнин с евреин, а евреин с палестинец. Заменете ги с чеченец и руснак? Заменете ги с американец и талибанин? Заменете ги с каквото щете! Но това е обяснимо – мрази врага си – това се втълпява от всеки порядъчен средностатистически манипулатор…

Какво е това добро, заради което хората са склонни да се избиват? Доброто е различно за всекиго – за мюсюлманина е едно, за християнина е друго. Злото е също така различно според човек. Добро е за просяка, който е откраднал нещо от магазина – една вафла, кутия цигари и минерална вода. Но това е лошо за собственика на магазина – той губи печалба. Но в такъв случай как можем да определим какво е „добро”?

Не – добро и зло няма. Умиращият немски войник в къщата на осамотяла руска майка, която току що е загубила сина си, може да получи вода, а не смърт. Добротата, която се появява, даже без да се знае защо и откъде е едната граница.Добротата е само акт на личността. Жестокостта пак е граница, но пък вече може и да не е личностна, но пък е в по-големи мащаби. Но, така е то – животът ще си продължи, това ще се знае и все пак няма да има промяна.

И нека пак се върнем в Древна Гърция. Там посред бял ден философът – хипи -  Диоген продължава да ходи с античното си фенерче  и да търси ЧовекЪТ. Но този човек ( с главно „Ч” и пълен член отзад ) още го няма. Още не се е появил този, в когото цари идеалната хармония. Още го няма този Човек, който да е мяра за всички неща.

Свестните у нас считат за луди

Това есе беше дълго писано, преправяно около 5 пъти. Финалният вариянт е това:

Борба. За първи път го прочетох преди няколко години, когато бях седми клас. Учехме „На Прощаване”, но трябваше да изчетем и останалите стихотворения, или поне тези, които бяха по-известни и „по-важни”. Естествено винаги се тръгва с предубеждение към произведения в учебния план. И как не – учим страшно много неща, които просто не ми харесват.

Да, но Ботев беше различен. Бяхме изучили вече и „Епопея на Забравените”, патриотичните „Немили-Недраги”, а ако правилно си спомням и още патриотични произведения. Но, както казах, Ботев беше различен. В Ботевите стихотворения имаше една тръпка, която тогава само усещах, която ме накара да поохладнея към Вазовите патриотизми. Бих казал – шанс.

Откъде беше тази тръпка? Забравяме за сложните дълги професионални думи, като анафора, епистрофа, метафора, синекдоха и още други много такива. Ритъмът, обаче, беше това, което ме „изкърти”. Но освен ритъма имаше и още нещо – стихотворенията, които четох ме впечатлиха с това, че не са гол и чист патриотизъм, а са и гняв, чувственост, хъс и са покрити с дела ( все пак ботевия герой се припокрива до голяма степен с автора си) …

Но да си кажа – бях „зарзен” от вируса на бунтарщината. И тогава разбрах със сигурност, че дистанция между мен и гения на българската поезия и публицистика на практика няма. А бях млад метълист, който тепърва прослушваше и български рок и метъл. О! Шаш и Паника! Изтеглих си култовия албум „Походът” на АХАТ. Какво почувствах, когато видях, че текстовете на песните са със (почти) същото послание, като Ботевите текстове? Емоционалният заряд беше неповторим – същата тази бунтарщина, дали от музиката или от текстовете на песните, повдигна поне на втора степен усещането ми за Ботев и неговата поезия.

Но да подплътя с цитати това, за което говоря, за да не излезна голословен (опазил ме Бог, де )

Светците носят вносни дрехи

Поповете вонят на ром

Въпроси никой не задава

Мълчанието е закон

Също така:

Хората сега са глупави стада,

Водещи борба за власт и за трева

Сравнено със

Богат е!, казва пък го не пита

Колко е души изгорил живи,

Сироти колко той е ограбил

И пред олтарят бога измамил

С молитви, с клетви, с думи лъжливи

Странно, нали? Сходството е потресаващо. Никога ли този гений няма да се кротне, да се превърне само в класик, който се изучава в училище и бързо след матурата бива забравен? Очевидно няма такива намерения – нито Ботев, който се оказва твърде, твърде прозорлив, нито неговата поезия, която, разбира се, е гениална.

Но нека продължим с играта „Открий разликите между сега и тогава”.

Крещим, пеем буйни песни,

Зъбим се на тирана,

Механите нам са тесни

Крещим „хай на балкана”

Крещим, но щом изтрезнеем

Забравяме думи, клетви

И немеем и се смеем

Над народни свети жертви

Да ти напомня, драги читателю, това на нашата мила родна политика? Всеки е различен от другия само на предизборна кампания – т.е докато не си подсигури бъдещето за правнуците с достатъчното количество пари. Така е то – тъжно, но факт – няма скоро да се изтрезнее, а героят ще продължи да бъде я бат’ Бойко, я някой друг от неговия ранг.

Рекламна пауза. Край на рекламната пауза.

Продължаваме с „Открий разликите, част втора”

Светът, привикнал хомот да влачи,

тиранство и зло и до днес тачи;

тежка желязна ръка целува,

лъжливи уста слуша със вяра:

мълчи, моли се, кога те бият,

кожата да ти одере звярът

и кръвта да ти змии изпият,

на бога само ти се надявай:

“Боже, помилуй – грешен съм азе”,

думай, моли се и твърдо вярвай -

бог не наказва, когото мрази…

И ето го времето да споменем нещо за менталността на българите. Поговорките отпреди приблизително два века говорят достатъчно сами по себе си.

Срещу ръжена не се рита

Преклонена глава сабя не я сече

По-добре врабче в ръката отколкото сокол в небесата

Всяка коза за свой крак

Уви – неопровержими мъдрости са. Но кой пък в момента е така религиозен, че да се надява толкова на бога отколкото на късмета? Пускаме есемеси, с надеждата да ни „паднат” за парно, ток, ремонт и данъци.

И все пак, какво общо това с поговорките? Обяснявам. „Криза е сега”, а „чорбаджията” реже заплатите все повече и повече. В провинциален град, чието име ще запазя в тайна, хора, които работят и са работили 30-35 години на едно място биват съкратени, въпреки това, че трябва да гледат семейства. Обикновенно държавата трябва да попречи на такива неща, но какво е една конституция? Закон? Ха-ха-ха…

А народът псува в кухнята, на сигурно, до „бащино си огнище”,но не излиза на улицата. Народът го е страх от това „да надигне глас”, защото неговият глас ще е „глас в пустиня”. Ето я, читателю мой жаркий, дългоочакваната връзка на поговорките с цялото.

И сега да видим как става това? Не и без помощта на пресата, естествено. Образите на успеха, които пресата проповядва (съответно – жълтата преса представя чалга дивите с големите… очици и джуки в комплект със „сивата икономика” като герои, а нормалната преса представя едни скучни, млади, живеещи по правилата и здравословно хора, които имат пари и кариера, но нямат душа, също като такива герои) формират дълбока асоциалност. Към пресата, разбиира се добавяме и риалити програмите, лайфстайл списанията, агресивната реклама и картинката става пълна… Живеем в свят на удоволствията, като сами оставаме твърде неудовлетворени.

Да си припомним също така и „Моята Молитва”.

О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, боже -

мен в сърцето и в душата…

……………………….

не ти, който учиш робът

да търпи и да се моли

и храниш го дор до гробът

само със надежди голи;

………………………

А ти, боже, на разумът,

защитниче на робите,

на когото щат празнуват

денят скоро народите!

Е, тъжно, но факт. Прагматизмът е по-силен от вярата в бога, а това какво имаш те представя като човек – следователно колкото повече имаш – толкова повече си. Къде остава „да бъдеш”? Как беше казал Хамлет? „Да бъдеш или не, това е въпросът”

Къде остана въображението? Къде отиде критическото мислене? Какво стана с истинския бог, който е „в мене”? За съжаление или за щастие имаме отговори на тези въпроси. Всички тези неща бяха заменени с егоизъм, дребнавост, социално благополучие поединично и прочие и прочие.

А тези, които се кланят още на своя вътрешен бог? Тези, за които думи, като „порядъчен” все още имат значение? Тези, които още имат някакъв гняв и силата да го изкажат? Те предизвикват една насмешка, леко съжаление и стих от Ботев за успокоение на душевния мир.

СВЕСТНИТЕ У НАС СЧИТАТ ЗА ЛУДИ

Но как, моля кажи, читателю, да определим хората, които все още искат да имат незастроена брегова ивица или тези, които не искат боклуци в планината, или тези, които продължават да правят сериозна наука за жълти стотинки, или тези, които списват вестници като „КУЛТУРА”, който вестник има страшно малко читатели и работи на загуба, но удържа критерии? А има хора, които не пишат чалга текстове,  а висока поезия… Луди са. Всички са луди, но както е казал геният някога: „Лудите, лудите, те да са живи!”

Здравият разум крепи статуквото и положението каквото е. „Лудите” не приемат, че „това, което е  – е това, което е”. Те променят. Те се борят – било то с предрасъдъци, власти или авторитети, борят се с нещата, за които здравият разум ще каже „Мани бе, т’ва не’а ‘а стане”. Борят се!

Но срещу какво се борят? Нали е демокрация, читателю, нали е свобода на словото! Нали това е била целта на избухването на демокрацията! Ужким Божем Човекът е „Свободен”? За какво е тази борба? Срещу какво? Има ли смисъл? Има друг вариант – куфарът се стяга, хваща се самолета, пътува се нанякъде – в чужбина! Там е (може би само илюзорно) по-хубаво. Там играта се играе по правилата, а все пак умните и свестни хора имат нормално признание и не са излишни. Там, въпреки че не са най-високо платени, все пак имат сносен живот…

Е – свестните у нас считат за луди и така ще си продължи.

Храстът, казал на дървото

Слез и ниско залегни,

Виждаш, буря се задава,

Тук при мен и ти се наведи

Ще преживеем сладко сладко,

Ден след ден.

В песента дървото отказва, но напоследък няма от този тип „дървета” които ще решат да стърчат срещу бурята. Тези дървета, които биха стърчали са като ентите на Толкин – могат да ходят. И ходейки да избягат от бурята.

Прощавай, Ботев – не борба, а бягство – в борбата вече няма смисъл…

Мефистофел

Пускам този пост във връзка с молбата от Ани и Ива (близначките от даскало). Понеже се оказахме заедно в УчилищнияТЬ (пък) Вестникь имам въпрос… Въпросът е следния: Знаете ли кой е Мефистофел?
(Отговорът “Герой от Фауст на Гьоте” не се брои)…

Моля за съдействието Ви, драги читатели. С предварителни благодарности – аз

 

П.С.  Моля за коментари под поста, а не по скайп!

Сряда… Този ужасен ден сряда

ВНИМАНИЕ! ТОЗИ ПОСТ СЪДЪРЖА ТВЪРДЕ МНОГО МРЪНКАНЕ И ПЕСИМИЗЪМ!

Само за умопомрачени…

Днес е сряда. Факт е, че днес е сряда. Срядата е най-гадния ден на света, поне до края на този срок…

Имам въпрос към този, който е правил програмите. Колко тъп и ненормален трябва да е, за да сложи в един ден

Химия – блок от два часа

География (като за почивка – може, но като започнем да учим реално ще стане много тегаво)

Френски (пак блоков час) с най-ужасното създание на света? Когато знае Френски на много по-високо ниво, когато може да разкаже граматиката и лексиката, както може да скапва деня на хората, защо по дяволите не се изнесе да преподава в университета? Ще кажа отговора. Защото в университета хората са малко по-порастнали, а някак си (факт!) когато някой е по-порастнал, то следва да не можеш да кажеш: “Престани с кретенията”, или “Тъпа ли си? Как може, това толкова елементарно нещо…?” Всъщносвт – Е. Атанасова влиза за да си изкара маниакалния комплекс за малоценност, като оценности единственото което може да направи –  да преподава френски на деца, които не отлепят и дума от това, като не говори на български в часовете… До момента, в който някой не направи погрешно изречение…  Не! Това не може да е истина… Часът свършва, за съжаление, следва:

МатематикА: Два часа. Учителката иска да се знае. Няма да се оплаквам, че не обичам математиката… След 5 часа, последните два от които са изтормозващи не може да се научи или разбере и грам… Да, даскалката преподава.  Да, обяснява. Да – търпелива е… Въпроса е докога ще бъде, след като на всяка задача и всяко неразбрано нещо се обаждам… А неразбраните неща са много… Както и да е – да се надяваме, че ще разбере че дори за 3 ще ми е трудно да уча, пък се опитвам да хвана петица…

Миналата сряда също  беше толкова убийствена… Следващата – ще бъде два пъти повече… Който ни е писал програмата… Мамка му……………………………………………………………………………………………………………

Заигравка

Днеска си играх да обработвам снимки. Ето какво се оказа след камерите в училище, а именно – една малка серия на 1984 на Оруел. Вместо министерство на Любовта, там, обаче, ни следи я охраната, я грандиозното министерство на (дез)образованието. Следят учениците пишат ли, пушат ли, стоят ли си на местата… Опитват се да направят серийно производство хора. Нова система и за дрехите – не може да се обличаш с примерно тениска на Айрян Мейдън, защото Еди е грозен. Не може и момичетата да са с по-дълбоко деколте (ОТ КОЕ?), не трябва да са с “атрибути”(?ъъ, какво искат да кажат??), но пък явно не може…
Напомня ли ви на 22 ри параграф? На мене лично ми напомня. Именно параграф 22 са нововъведените глупости. Ще се влиза с бележник, но оценките ще се изпращат на родителите само по и-мейл. Респективно – бележника губи своето значение.  Родителски срещи нямало било да има за дисциплина и хората… Щяло да има само за пари и организация – ъЪ?

Няма ли кой да обясни на тези които управляват образованието, че със камерите в училище само ще предизвикат всичко срещу себе си? Учителите следят за камери повече от учениците…  Какво по дяволите става на всички? Не живеем в ’84, въпреки че нещата май натам отиват…

И все пак това си има оправдание, или уж- причина:

15.09.2009 – иначе казано първи учебен ден

За поредна година ще преживея първия си учебен ден. Шантаво е, защото нямам никаква идея какво точно ме чака. Ще се учи, ще се правят кретенизми… следва цяла учебна година.

Добре де – това е готино, но все пак съм нервен… От нищо се стигна до подобие на скандал в къщи, от друго нищо пък се стигна до една хубава вечер… Не е в мой стил, но ще прозвучи оптимистично. (Или пък дали!)

Утрето ще е по хубаво от днеската, или поне така се надявам. А ако не е? Следва купуване на цветя, купуване на куп глупости, напрежението рано сутринта, напрежението от дните след утре…  Както пее Буги – Не знам, не знам…

И една свежа песен, която “подхожда” на началото на учебната година:

Well we got no choice
All the girls and boys
Makin all that noise
‘Cause they found new toys
Well we can’t salute ya
Can’t find a flag
If that don’t suit ya
That’s a drag

School’s out for summer
School’s out forever
School’s been blown to pieces

No more pencils
No more books
No more teacher’s dirty looks

Well we got no class
And we got no principles
And we got no innocence
We can’t even think of a word that rhymes

School’s out for summer
School’s out forever
School’s been blown to pieces

No more pencils
No more books
No more teacher’s dirty looks

Out for summer
Out till fall
We might not go back at all

School’s out forever
School’s out for summer
School’s out with fever
School’s out completely

А пък до следващата ваканция има доста време… Тоест – доста контролни, изпитвания, изпушвания, запушвания, отпушвания и така нататък…

Доклад по география

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Местоположение: Планета Земя Великобритански Острови На един Английски канал разтояние Имат красиви изгледи !!! Заслужава си да се разгледат снимки .

http://wales.fuzzup.net/images/fullsize/photos/a5-road-near-bangor-wales-welsh-uk-mountain-mist-view-15.jpg http://s0.geograph.org.uk/photos/07/45/074582_dac4c3b1.jpg

http://s0.geograph.org.uk/photos/23/34/233473_0a5a288e.jpg

Управление: Имат си Крал, имат си парламент и имат конституция. В момента не е Крал а е Кралица! Това му викат конституционна монархия. Кралското семейство: Живее в Бъкингамски Дворец. Готина къщурка… Столицата на Обединеното Кралство Великобритания е ЛОНДОН, но за него по-късно. Други по-големи градове са Ливерпул, Манчестър, Единбург, Оксфорд ( едно студентско градче с университет) , Брайтън и още други, но в мометна няма време за тях. Европейски съюз: членуват.

Парична единица: GBP (Великобритански паунд)

Военен статус: В момента не са в състояние на война.

Време:

Астрономическо: Великобритания се намира на Гринуичкия меридиян. Два часа назад от нашето. В 22:00 българско време е 20:00 британско.

Климатично: Няма нищо по-хубаво от лошото време! Попадат в умерената климатична зона на планетата Земя, но за разлика от България там вали много повече и няма толкова резки годишни температурни амплитуди. Обикновенно не вали сняг.

Метафорично: The sun is the same in a relative way, but you ‘re older, shorter of breath and one day closer to death.

Реки и локви: Реките в страната, макар и къси, са пълноводни и плавателни, а във фуниеобразните си устия — естуари, са достъпни за морски кораби. Най-известната река е Темза. По нея може да се плава с кораб от море до море, защото е свързана с канали. Големите приливи правят реките достъпни и за океански кораби. Приливната вълна на р. Темза е 6 м, на р. Мърси е 8,5 м, при пристанище Кардиф е 10 м, при Бристол — 12 м. На естуарите на Темза, Северн, Мърси, Клайд, Хъмбър и Тайн са възникнали големи речно-морски пристанища като Лондон, Ливърпул, Хъл, Нюкасъл, Глазгоу. На шотландските реки, които имат голям пад, са построени водни електроцентрали. Югоизточна Англия е била подлагана на големи морски наводнения през 1926, 1938 и особено през 1953 г. Най-големите езера са Лох Ней, Лох Ломенд и Лох Нес, като последното е свързано с легендарното чудовище Неси — предполагаем реликт от по-стари геоложки времена. ( Източник: Уикипедия)

Лох Нес и Неси:   http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/3e/Loch_Ness_low_overview.jpg

Това езеро е с мрачни и дълбоки води. Достигат до 250 метра на места. Студено е за къпане – все пак е в Северна Шотландия. Дълбоката локвичка има площ 56 квадратни километра. Фауната, без да броим рибките (пъстърва и херинга) е Неси. Едно мокро чудовище, в чието същесъвуване вярвам за разлика от други хора. Неси е мила и добра. Нападала е монаси, но може просто да е огладняла. Разберете я!!! Религия: Официялната религия е християнството. Във Великобритания се създава Протестантството. Кралица Елизабет І помага за неговото опазване от Католицизма Интересно е че си имат много собствени светци. Национален празник е денят на Свети Патрик. Празнува се с отиване на кръчма. Мюсюлманството е също широко разпространено, защото доста мюсюлмани работят и живеят в страната. Също така има и други религии. Религията на Келтите ( които населявали острова преди много години ) е Друидизъм. Информация за друидизма може да се намери в интернет.

Митология:

Легенда за Крал Артур: Всеки знае легендата за Рицарите на Кръглата маса, Артур, Мерлин и Ланселот, лейди Гуинивер,Сър Галахад, рицаря Тристан ( за него и любимата му има друга също не-по малко известна легенда „ Тристан и Изолда ”)… В тази легенда има магия – примерно кралица Маб, Дамата от Езерото и самия Мерлин… Рицарите търсят свещения Граал, Мордред, сина на Моргана ле Фей ранява чичо си Артур, който му се пада и татко… В някои варианти Мерлин е скрит под един Хълм, омагьосан от неговата собствена ученичка и голяма любов ( – аман от любови бе!) нимфата Нимуе, в други варианти заживяват заедно на мистичния остров Авалон. Авалон е по модела на местообитанието на феите – Тир на нок… Легенда си има и за всеки светец, маг, нимфа ( приблизително като българските самодиви)…

Пари и Икономика: Днес Великобритания е между седемте най-развити капиталистически страни в света. Докато през 1970 г. е давала 7,1% от промишленото производство на капиталистическия свят, през 1998 г. този дял е спаднал под 6%. През периода 1966–1970 промишленото производство на Великобритания нараства едва с 9%. В застой са много от отраслите — стоманолеярната, корабостроителната, текстилната, автомобилната промишленост. Съкратени са 25% от работниците. Безработните са над 3 млн. души (13% от трудоспособното население). Между старите промишлени отрасли са каменовъглената, корабостроителната промишленост, металургията, машиностроенето и металообработването. Нови отрасли са автомобилната промишленост, самолетостроенето, електрониката, електротехниката. Дълго време въглищата са главен енергетичен и топлинен източник в страната. До 1910 г. Обединеното кралство господства на световния пазар с износ на въглища. Над 60% от електроенергията се произвежда в ТЕЦ, разположени във въгледобивните и потребителските райони. Делът на ВЕЦ е ограничен. Изградени са 30 атомни енергоблока, произвеждащи над 15% от електроенергията на страната. АЕЦ „Уилф“ е една от най-големите в света. През 1996 г. са произведени 330 млрд. кВтч електроенергия. Главен подотрасъл е животновъдството, на което се падат 70% от обема на селскостопанското производство. За неговото развитие съществуват много благоприятни условия — естествени пасища и ливади, фуражни култури и пр. Във Великобритания е налице концентрация на капитала. Едва 1% от собствениците владеят 43% от богатствата на страната, 8% от населението прислугва на богатите, около 100 компании произвеждат 50% от промишлената продукция и само 1% от притежателите получават 50% от доходите. Брутният национален продукт на страната през 1996 г. възлиза на 1097 млн. долара (по 18 700 на глава), като така се нарежда на четвърто място в Европейския съюз след Германия, Франция и Италия. Население: Населението на островното кралство наброява близо 59,5 млн. души ( 59 511 464 ) според преброяване от юли 2000 г. Англичаните произлизат от смесването на дошлите от континента германски племена — англи, сакси, юти, както и датчани и нормани, със заварените местни келти. Така са се обособили четирите главни групи: англичани (около 80%), шотландци, ирландци и валийци (уелсци) върху келтско-саксонска и норманска основа. Уелсците се смятат за най-преки потомци на келтите. Те са запазили старинния си език. Шотландците представляват интерес със своите гайди и поли на карета, показващи принадлежност към различни кланове (родове). • английски • уелски (20% от населението на Уелс го говори – около 600 000 души) • шотландската форма на келтски (около 60 000 души го говорят в Шотландия) • ирландската форма на келтски (около 110 000 души го говорят в Северна Ирландия) История: (накратко от 1945 до 2005. По-древната е твърде много) Наред с Франция, СССР и САЩ, Великобртитания е една от основните сили довели до победа на Антихитлеристката коалиция във Втората световна война. Основна заслуга за това има и У. Чърчил (1940-1945). На проведените през 1945 парламентарни избори Консервативната партия залага основно на неговия голям авторитет за да си осигури победата. Изненадващо за всички обаче, победител е Лейбъристката партия, която съставя едноцветно правителство начело с Клемент Атли. В програмата на правителството се включва-широка национализация на основните отрасли на английското стопанство – на Националната банка, на въгледобива и т.н. Освен това са декларирани и редица реформи в здравеопазването и социалното осигуряане – безплатна медицинска помощ, безплатни лекарства и др. Реформите на Атли в никакъв случай не са в разрез с основите на демократичното управление, защото национализацията засяга само 20 на сто от собствеността от т. нар. структуроопределящи отрасли, докато 80 на сто остават частна собственост. През 1947г. Лейбъристкото правителство е принудено да приложи т. нар. политика на “затягане на коланите”, която води до свиване на бюджетната сфера и до откритото недоволство на левите лейбъристи. Тогава се стига и до най-голямата в английската история докерска стачка, в резултат на която са затворени всички национални пристанища. Обявено е извънредно положение и в крайна сметка правителството е принудено да се съгласи с исканията на стачкуващите. Известно разведряване в икономиката носи и финансовата помощ от страна на САЩ по “плана Маршал” на стойност над 1,5 млрд. долара. Това обаче не се оказва достатъчно за да се избегнат непрестанните финансови трусове и така през 1949г. се стига го девалвация на британската лира и до остри критики от страна на консерваторите. Към средата на 1951г. става ясно, че Лейбъристката партия едва ли ще стигне до втори мандат. За това благоприятства и въведената през 1947г. Купонна система, която все още е в сила, а и отношенията със САЩ се влошават и те спират финансовата помощ. В проведените нови парламентарни избори (1951г.), Чърчил получава вазможност не само за реванш за загубата си от 1945г., но и поставя началото на т. нар. “ера на консерваторите” продължила 13 години. Първите му действия са реприватизация на металургичната промишленост и транспорта, както и продължаването на социалните реформи на лейбъристите. До оттеглянето на Чърчил от власт през 1955г. поради здравословни проблеми, са налице три основни промени – Англия открива ядреното оръжие и острова се превръща в една от трите световни сили. Това е и причината за “затопляне” на отношенията между нея и САЩ, което пък води и до принципно споразумение за разполагането на американски военни части на британска територия. Премахната е и купонната система. Премиерският пост след Чърчил е зает от дотогавашния министър на външните работи А.Идън, който обаче скоро подава оставка заради заетата от него позиция и предприетите деиствия през 1956г., когато Египет национализира Суецкия канал. Това според Идън е в разрез с английските интереси в Близкия Изток и изисква намеса.

Музика: Народна музика Великобритания няма запазена, освен песента Scarburough Fair. Във Великобритания се ражда Рок музиката. Това е музика, дошла не без влиянието на блуса и джаза, зародили се във САЩ преди това. Известни рок банди са The Who, Deep Purple, Pink Floyd, Black Sabbath, Rainbow, Toy Dolls, Blackmores night и други.

П.с -Разговор между метълист и пънкар:

“Британска народна музика? – Пънк!”

“Пънка е мъртъв!!!”

И К’во?

И к’во като даскалите си изкарват цикъла върху нашите глави? The critics in England deficate on the heads of the actors. In School – the teachers on the student’s head…

Много ме е яд, когато някой даскал, когото всички мислят за свестен излезе задник. Понякога ме дразни когато даскала се държи просто и само като задник. Пример Добрева – Защо и беше да пише закъснения след като е дошъл човека преди неговия номер? За да ни е гадно. Защо на нея и трябва МОЯТА тетрадка, която така или иначе нямам, а пък и мисля че нямам намерението да я проимам.

Още един пример – С.Д. (математика) Защо след като вижда че мозъците са дали на късо иска да правим контролно… При обстоятелството че е ПЕТЪК и е 6 ти и 7 ми час? Нека ни е гадно на хората в 31 во.

П.с. Надявам се най-накрая ученическия парламент да започне да вдига шум около себе си и желанията и намеренията на учениците. Мамка му – все някой трябва да скандализира това ръководство!

По-здрави – аз.

п.с. – И какво като се държат гадно – и ние можем. А сме повече като бройка!

Blues

Мии – просто Блус. Няма какво друго да се каже по въпроса – Искам да се изнеса в делтата на Мисисипи и в памучните полета. И исках това откакто сме на даскало втора смяна – поне ако ми е топло да бъде свястно топло – така де – да има свястна музика. Свири ми се. Нека бъде блус – и карай да върви… Топла жега в милото ми родно 31 во Смуче ме докара до тотално изтрещяване… Ако нямахме последни 2 часа английски щеше да е по-добре.

Номера Х, Х, Х и 14 ти си подхвърлят предмети и не работят в час…

ЗАЩО?! Бога ми, не лъжа – Д. К. наистина май работи на повече от едно място…

Велев е алкохолик, сваляч, понякога циник… Де’а неговата кожа – да изпитва той не може ( факт… поне си хванах 6 по литература, въпреки че не искаше да ми пише толкова и искаше да ме докара до момент в който не съм подготвен… Тъпанар! и Духач ( духов инструмент, група медни – свирил е с Акага…))