Книжка

Купих си книга. Последния път когато си купих книга беше преди няколко месеца, когато си купих поезията на Р. Бърнс в оригинал и превод на Български.

Този път в дупката от чакане между урок за репетиция влезнах в една книжарница и се забих във фотографския сектор. Харесах си Това. Прочетох книжката вече веднъж. Вчера. Днес вече бях ориентиран и започнах да следвам съветите.

Малко за книжката – почти ревю. Това е книжка, която ти помага много. Написана е на много разбираем и лесен език. Съветите и примерите са в изобилие и я препоръчвам на всеки, който се интересува.

След като прочетох отново двете секции, които засега ми свършиха най-много работа ми дойде вдъхновение, чиито резилтат е това:

Параграф 22

Още една книга прочетена по време на безсънни нощи…

Става дума за капитан летец на име Йосарян.  Време на действието – Втора Световна война, място – палатков лагер в Пианоза, Рим, самолети…

Книгата е в 42 ( забележете – 42!) глави. Всяка по някакъв начин посветена на някой от героите в книгата. Писана е с невероятно чувство за хумор. Книгата започва в полевата болница, където за първи път виждаме Йосарян и някой от другите герои. Естествено не са ранени, но понеже искат да си спасят живота – симулират болест. Задълженията им в болницата са да цензурират писма. Йосарян подписва повечето писма под името Уошингтън Ървинг, а когато му омръзне – Ървинг Уошингтън.

Още в началото разбираме за болните амбиции на полковник Каткарт да влезе в “Сатърдей Ивнинг Пост”, като непрекъснато увеличава задължителния брой бойни полети преди войниците/офицерите да могат да се приберат в Щатите.

Скоро се запознаваме с култови лица – мъртвецът в Йосаряновта палатка , който става мъртвец преди да се е нанесъл, Ор – човекът, който пъха киселици и кестени в бузите си, за да са издути, Д-р Данийка,  вождът Бял Полуовес, П-к Каткарт и други такива лица.

В книгата Войната е осмяна жестоко, Армията е осмяна жестоко ( просто като пример – Генерал Шайскопф, чиято цел в живота е да организира маршировки, Йосарян който се строява гол и получава медали след като е оплескал нещата по някакъв начин…)

Съветвам всеки човек, който има по-черно чувство за хумор да прочете параграф 22.

И винаги има една засечиа. А именно Параграф 22 – Не може да те върнат в къщи, освен ако не си луд. А не може да си луд, ако поискаш да те върнат в къщи. Не може да направиш нищо по твое желание, освен ако не си ненормален.

Лична оценка: За смисъл 10/10

За стил: 15/10…

П.с. – Постинг номер 64 – чрд на блогът ми

Бог да ви поживи истър Роузъотър – Кърт Вонегът

Прочетох и това. Невероятна книга. Не знам какво друго да кажа – Гениално.

Става въпрос за Елиът Роузуотър, който е алкохолик, шеф на фундацията Роузуотър, чиито пари са изключително много.  Едно мижаво адвокатче, току що завършило унверстет ( да, знам че е неправилно написано!), решава че иска да се докопа до парите на Е. Роузуотър. Получава достъп до секретните данни, като намира писмо, в което се завещава фундацията, устава на фундацията, където намира вратичка – т.е. ако шефа на фундацията е луд, то тя трябва да премине в ръцете на някого другиго.

После се разправя за живота на Елиът Роузуотър – един свободен човек, който живее по пътя на живота, сражавал се е във Втората Световна война, луд фен на пожарникарите и доброволната пожарна, има няколко ордена, един свестен американец, който иска да помогне на всички. Жена му – Силвия Роузуотър иска развод, защото едновременно го обича, едновременно не издържа да не знае какво става с мъжа и.

После Елиът Роузуотър отива в Индиана, окръга Роузуотър, като  разбира че там се чувства у дома си. Купува си апартамент, два телефона, дарява на пожарната зелен покрив, както и на всяка друга “административна” сграда.  Елиът обича всички бедни и онеправдани, както всички обичат него.
“Фундация Роузуотър, с какво можем да ви помогнем?”

Нататък той отива да се види с жена си, като никога не се завръща в окръга Роузуотър, отива в лудница, седи там една година и става идеален тенисист, спира алкохола.

И тъй нататък.

Пропускам подробности, но не обръщайте внимание на това. Това е книга, която трябва да се прочете.

Лична оценка 10/10…

Гняв – Стивън Кинг

Още една книжка биде прочетена. Съвсем накратко за какво става въпрос
Ученик в гимназия ( бтв елитна гимназия) пребива учител. Почти не го убива, но копелето оживява. Някакво време след това го привикват в дирекцията да му се карат. Извърта нещата така, че директора да го мрази и на връщане към класната стая той минава през шкафчето си, взима откраднатия от баща му пистолет, влиза в класната стая и застрелва даскалката. После застрелва още един даскал.  Междувременно обявява че няма да нарани съучениците си и започват да си говорят.

Побърква полицията, психолога в училище, директора, всички, които може да побърка…

Книгата е ужасяващо интересна. Съветвам да прочетете. По-здрави Басист4овек.

Лична оценка 10/10 по всички параграфи

Робърт Бърнс

Случи се така че на ЧРД на Кали (фчера на 28 ми май) преди да стигнем до бар “Хамбара” минахме през Славейков. Имаше доста време за убиване, така че се разходихме. Очите ми привлече едно издание на стихотворенията на Робърт Бърнс. В последствие се оказа двуезично издание с оригиналните стихове в преводите на Владимир Свинтила. Обадих се на леля ми и и казах че искам книжка, за скромната цена от 12 лева. Каза че не е проблем и това ми е подарък от панаира на книгата, на който така и не отидох, защото не беше разпространена информацията по София и интернет. Разбира се това е друга тема.

Та по повод рождения ден на Калина (@ коко) аз  получих стихотворенията на Робърт Бърнс. Казаха ми че се радвам като малко дете на играчка. И как да не се радвам?!

Един ден по-късно всичко е почти изчетено, Кали- много мерси за рождения ти ден и че дойде в Хамбара. И да – повече няма да нарушавам манифеста – няма да питам за посоката – в най-лошия случай щеше да се окаже че пием в Дивака…

Честит Рожден Ден на патерица!

Някъде… Там някъде

Вчера преди да заспя дочетох книгата на Георги Връбчев “Някъде… Там някъде”. Няма да се опитвам да правя коментар, нито мисля да написвам друго освен положителната си оценка

За написване 9/10

За смисъл 10/10.

Разправя се за един Чичо Хенри, който е стар лесничей, дядо на едно момче, което пътува за да го види и среща най-първата и силна любов на дядо си, която също отива да го види.

Междувременно в гората на Чичо Хенри има секачи, които изсичат кипарисовата горичка, направена от стареца в памет на загиналото дете, което има от Госпожа Дохърти (жената с която внука му пътува). Оттам започва здравословното влошаване на Чичо Хенри, който се съсипва от това.  Секачите убиват и котарака му. Тогава Чичо Хенри ги пребива 3 ма от 4 римата, но го убиват. Посичат най-старото дърво – Борът, приятел на Хенри, с когото той споделя… В края на краищата не са много живите които се измъкват от историята. Книгата е страхотна. Намерете си я

Дядо ГОрио

Да. Най-накрая и това дочетох. Определено ми хареса повече от Червено и Черно. Накратко – разправя се зааа… бе за един катил който иска да пробие в обществото. Основния риф в цялата история се развива в един вонлив пансион, където котката лочи млякото от чашата с кафето, всичко е влажно, мръсно, скъпо и гнусарски-неуютно. Ми – така става като е в Париж. Главните герои са има няма до 4 лица – Й. дьо Растиняк, който се опитва да пробие в обществото, брадчедче на една дебела и стара баронеса, която го представя на един неин бал. Харесва си той две жени – и двете женени и и двете щерки на Дядо Горио, който е стар макаронаджия.  Има описана най-стандартна любовна история, като цвета идва от Д.Г., който обича щерчиците си безумно много и продава всичко което има до последната тревичка за да са му щастливи щерките. Едната щерка е неблагодарна, другата и тя, ама все пак по-малко. С по-малко неблагодарната Растиняк се хваща. Бива му купено апартаментче от Дядо Горио. Най-интересна сюжетна линия представлява каторжникът господин Вотрен, който учи Растиняк на хулигания, пресметливост и безчувственост. Тъй като понякога такива съветници просто ти определят живота Растиняк почти се жени за парите на едно девойче, което живее в пансиона. Един ден, обаче, Дядо Горио научава от тъпите си щерки че не са щастливи с мъжете си, че нямат пари и се разболява зловещо и започва да умира. В нощта в която умира най-много щерките са на бал….  Дядо Горио ги обича толкова безнадеждно, че иска да ги види и само виждайки ги ще оздравее, ама не ги вижда. Междувременно Растиняк и един студент по медицина се грижат за него и влизат в големи дългове.

Развръзката е – Дядо Горио умира, Вотрен (Измамисмърт – каторжнически прякор) не успява да навие Растиняк да се ожени за парите на едно девойче,  Дъщерите на дядо ГОрио се оказват кофти копеУета, които дори не дават стотинка за погребение и всичко свършва някак сълзливо.

Лична Оценка:
Смисъл – 7/10

Написване – 8/10

Червено и Черно

Току що свърших Червено и Черно на Стендал.  В най-общи линии се разправя за едно провинциялно френско момченце, запленено от подвизите на Бонапарт, но и от свещеническото расо. Започва от син на злоблив дърводелец с още 2 ма братя, но той, като едно ученолюбиво дете-идиотче. По едно време един свещеник го прави учител на децата на семейство богаташи ( Дьо Ренал). С течение на времето ЖУлен СОрел (С ориз!!!) се влюбва сериозно в жената на работодателя му. Тя от своя страна, въпреки че е женена и набожна се решава да му пусне и да го допусне до любовта си. Така те изкарват няколо месеца, господин Дьо Ренал се побърква от ревност и подозрения, децата му започват да обичат майчиния си любовник повече от майчиния си съпруг и техен роден баща, та Ж.С. е принуден да замине. Отива да учи в семинария, където вижда Светото Лицемерие и ненабожност на френските попове и други църковни деятели. Той е дълбоко отвратен, а междувременно в тая семинария го и презират и някои доста мразят.  Когато я завършва, един абат, чието име за мен представляваше дълбок неинтерес и очевидно не съм запомнил ( О! УжасТ!) решава да го направи секретар в дома на един маркизограф под името Дьо ла Мол. Там Ж.С. вижда скучен светски живот, сприятелява се с маркиза, започва да е влиятелен като приятел и бива изпратен да се научи на светско поведение, не къде да е, а в АНГЛИЯ! ( Специялно на баба Наска или Ели Атанасова – вътре – 26 за мен – във Франция няма джентълменство!) Когато се връща се започва една дълга и скучна донякъде любовна история между Ж.С. и Матилда Де ла Мол, която е дъщеря на Маркиза. Много страници изписани за това как Ж.С. спечелва нейната любов и един таен брак, който почти докарва удар на може би най-симпатичното лице в книгата маркиз ДлМ.

По едно време Маркиза получава писмо от бившата на Жулиен, в която тя му опивса какво са правили във селцето Вериер, което е измислено от автора (май че Стендал).  Жулиен разбира за писмото и отива за да очисти г-жа дьо Ренал, в която разбира че още е влюбен след многото време раздяла. Не успява, но за сметка на това прекарва няколко месеца в затвор, първо отчаян, после пречистен и спокоен душевно за това че обича Дьо Ренал, а Матилда все му досажда в затвора, въпреки че е най-свадливото и гордо същество което може да си представи тогавашния средностатистически читател.
Тук за мен се съдържа едно (Рене не чети таз мръсна дума!) сублиминално послание – а именно че Жулиен Сорел Сориз, вече произведен като главнокомандващ с добро положение в обществото и стабилен доход, може да има чувства и не може да бъде себе си – хладно пресметливо и обичащо нормален човек същество.

Е – успокоението дойде, като видях че едни съдии идиоти му подписват смъртната присъда. Въпреки че си я заслужава, защото докато е на служба при Дьо ла Мол става и куриер на една много тайна и сложноскалъпена заговорническа организация. Е Жулиен СОрел с ориз – почивай си в мир до селото…

Лична оценка – за написване – 9/10

- за смисъл      – 4/10

За глупавата ми глава и дядо ГОрио

Да, деца! ГОрио! Напук на френското (ох тази мръсна дума) ударение! Сублиминално и без да искам си бях забравил адски много неща на заминаване за към насам – а както някои измежду вас знаят – в Пещера съм и за ваше сведение си изкарвам страхотно!

Измежду списъка, който не направих като тръгвах, фигурираха изключително интересните книжки като например “Червено и черно” на Стендал, “Дядо ГОрио” на (ъъъ… как му беше заглавието на автора) мисля че БАлзак и ютилитита (полезности и благини) като дезодорант, за да не мириша на лошо, ластик за коса и тъй нататък.

Забравих също и стабилно количество пари, които щяха да гарантират спокойствието на всички, цигарите, от които взех само 5 кутии а сега ми остава 1 неотворена…

И все пак да се завърнем обратно на овцете си – книжките. Хер Светлето беше казала да бъдат изчетени, бидоха взети измежду редиците с книги на училищната библиотека и наистина, докато бях още в Софее бях започнал червено и черно.То интересно, но в има няма 6 сутринта, след около ден и нощ безсъници малко трудно се събира багаж, пък камо ли мозък! Да – Бъди пич – не позволявай на мозъка да ти се качва на главата, но не – бъди пич- не си забравяй глупостите, книгите и парите когато отиваш нанякъде и когато, дори на почивка, трябва да си вземеш неща за четене.

Днес изведнъж на вратата се появи Спасчо – човекът, който ме е учил как се пали огинче на планината, който ме е водил на големи преходи когато съм бил има няма на 8 и съм бил голямо мрънкало и не знам как ме е издържал като съм почвал да мрънкам! Мамка му – тогава дори не пушех!

ТЪ! Както казах появи се Спасчо. С пликче с книжки в едната лапа. Поглеждам  и О, Шип… О, Чудо! Дядо ГОрио и Червено и черно… Рени, която се беше поразмрънкала ( меко казано) за завеяната ми глава, каза че и тук няма да има измъкване от Културата, Моралния упадък на главния герой, който стремително пропада във времето и критиците виждат това като процес… Ех… мила моя мамо! Хер Светле – може и да си права, но какво да направя със завеяната си глАва и дядо Горио!?