Из гледките на Милата ни Столица pt.5

Мястото ще остане конфиденциално.  Който разпознае мястото – бравос.

Из гледките на милата ни столица pt.4

Вървя си към къщи. Прибирам се отнякъде. Идилия. Тази идилия не се нарушава от нищичко. Всичко е прекрасно и съвършено. По случайност съм с фотоапарата си и виждам това:

Обръщам се на дясно и гледам Това:

А малко по-надолу виждам това:

Обичам си столицата?!?!?! Надали…

Из гледките на Милата ни Столица, pt.3

Вчера си се разхождах невинно вечерта, до момента, в който не погледнах това.  Май съм започнал да си събирам хубави изгледи от родните места, така че отварям и нова категория. Да се надяваме да стои празна, въпреки че искрено се съмнявам.

Прекрасна гледка, нали? Това се намира в центъра на прекрасната и невероятна Столица на още по невероятната държава. В друг край на центъра, малко преди хотел Плиска, пък подлеза изглежда така:

Прекрасната ни столица, pt.2

Какъв е смисъла на веригата до потрошеното пале? Да не открадне някой будката за вестници, разБИРА се.

И защо трябва всички табла за плакати да изглеждат така:

София: Какво прекрасно място

Заглавието е иронично. За сметка на това, пък, София е прекрасно място. Чист, спретнат, подреден град, в който не мирише на бензин и други такива неща…  Всъщност е идеалното място за майки с деца.

Разбира се – не може без чистотата на определените за целта места:

Все пак, като въглеродни форми на живот, подобни на маймуните, не трябва да ни пука… Щом статуите си позволяват да изпускат тепсии, в близост до управлението на земетресенията, бедността и болестите, то на хората не трябва да им пука.  Доста просто си хвъркат по облаците: