И ето! Отново есе, писано за в адскало. Надявам се, че ще Ви хареса.
Човекът е Мяра за Всички Неща
Заявил Протагор и довършил: „За съществуващите че съществуват, а за несъществуващите – че не съществуват”. Това изявление поставило началото на скептицизма и релативизма. Също така – то разклатило сигурността в прекрасния свят на древните елини, защото оспорило съществуването на обективна истина, че и съществуването на Боговете.
По-късно дошло средновековието, като фразата била почти дълбоко забравена. Църквата е владеела всичко и всички, а хората са живеели в мизерия и аскетизъм. Така си мислели, че ще спасят душите си и това е богоугодно. Фактът, че е било угодно, но не на Бог а на Църквата няма да го споменавам.
И нещо се променило. Някъде между ХІІ и ХVІ век започнал Ренесансът. Протагоровото твърдение станало ренесансово мото. Тялото придобило значение, сексът е станал не само акт на разплода, а и удоволствие. И въпреки това, че тази фраза е оцеляла през годините и е стигнала и до днес, остава си неясна. Какво значи фразата днес?
Ако под „Неща” разбираме „природа” – как човекът е мярка за природата? Та тя е огромна! Ето – Физиката казва, че Вселената се разширява, в Амазонската Джунгла се губят все повече и повече хора… В Хаити загинаха над Сто ХИЛЯДИ души, от едно земетресение за по-малко от минута… Не – не мога да си представя, че човек може да се съизмерва с природата. Човек може да е част от нея, но като гледам как не я пази хич не ми се струва да е така.
Значи ключът е в „Мяра”. А понятието „мяра” се свързва пряко с понятието „граници”. А човек е социално животно. Следователно той извършва определени действия с определени цели. Значи излиза, че човешките действия дефинират границите на човешкото.
Е – Човекът е двойнствено създание. За пример тук ще ми послужи Шекспир.
Човекът! Колко величествено творение е той!
Колко благороден е с разума си;
колко безкрайно богат на способности, изрази, движения;
колко изумително съвършен в действията си;
колко приличен на ангел в своята прозорливост,
колко подобен на бог!
Върховна красота света!
Венец на всички живи твари!
И какво е за мен тази квинтесенция на праха?
Той не ме радва..
Из „Хамлет”
Не винаги ме е бивало в мисленето и анализа, но ще опитам да анализирам този текст както е угодно на темата ( и тезата). Човекът е съвършено, прекрасно, невероятно творение на Бога. Уникален, венец на всички живи твари… Той е творец, който може да сътвори невероятно красивата катедрала, но може да постави в катакомбите и най-ужасяващата стаичка за инквизиция. В момента в който горе зазвучи някоя ангелска оратория на Бах отдолу (не) се чуват ужасни писъци на измъчван човек…
Казват хората, че нещо не е човешко. Да помислим за миг за горепосочената инквизиция. „Бе т’ва не е човешко, бе братле”, каза един приятел, когато си говорихме за това. Но, уви, човешко е. Няма животно или друго създание, което да изтезава друго животно. Само човек. Венецът на всички живи твари мъчи и убива! Върховната красота на света сее смърт, без да му пука. И как да ни радва такова нещо?
Пак от Шекспир, който много услужливо предлага текстовете си, Лир достига до прозрението, че „Човек е само голо, двуного, чаталесто животно”.
Е ли така? И да и не. Човек може да е само животно, само когато е празен от всякакви помисли за власт, успех и т.н. Човек може да е такова животно само ако е невинен, но невинни и чисти души липсват.
Говорейки за граници, също така, трябва да се отбележи, че няма „Добро” и „Зло”. Тоест има ги, но те са манипулативни категории. В името на Доброто са пролети реки от кръв. Понятията „добро” и „зло” в ръцете на някого с власт превръща хората в чужди и свои. Превръща ги във врагове. „Добро” то е довело до кръстоносните походи, до холокоста. И пак Шекспир:
Той се смееше на загубите ми и хулеше печалбите ми,
Оскърбяваше народа ми и разваляше сделките ми,
Охлаждаше приятелите ми и разпалваше неприятелите ми.
И защо? Защото съм бил евреин!
Та няма ли евреинът очи?
Няма ли евреинът тяло, ръце, крака, сетива, чувства, страсти?
Не се ли храни със същата храна като християнина?
Не го ли раняват същите оръжия,
Не страда ли от същите болести и не оздравява ли от същите лекове,
Не се ли поти лете и не зъзне ли зиме като него?
Като ни убодете, не кървим ли; когато ни гъделичкате, не се ли смеем;
Когато ни отровите не умираме ли?
Е, като е тъй, когато ни обиждате, не трябва ли да мъстим?
Щом приличаме на вас във всичко останало, трябва да ви приличаме и във това!
Ако християнин бъде оскърбен от евреин на какво го учи християнското му смирение?
На Мъст!
Тогава щом християнин оскърби евреина, каква трябва да бъде по християнски пример еврейската прошка?
Пак Мъст, Нали?
Вие ни учите на жестокост и аз ще приложа урока ви и ще гледам да надмина учителите си!
Заменете християнин с евреин, а евреин с палестинец. Заменете ги с чеченец и руснак? Заменете ги с американец и талибанин? Заменете ги с каквото щете! Но това е обяснимо – мрази врага си – това се втълпява от всеки порядъчен средностатистически манипулатор…
Какво е това добро, заради което хората са склонни да се избиват? Доброто е различно за всекиго – за мюсюлманина е едно, за християнина е друго. Злото е също така различно според човек. Добро е за просяка, който е откраднал нещо от магазина – една вафла, кутия цигари и минерална вода. Но това е лошо за собственика на магазина – той губи печалба. Но в такъв случай как можем да определим какво е „добро”?
Не – добро и зло няма. Умиращият немски войник в къщата на осамотяла руска майка, която току що е загубила сина си, може да получи вода, а не смърт. Добротата, която се появява, даже без да се знае защо и откъде е едната граница.Добротата е само акт на личността. Жестокостта пак е граница, но пък вече може и да не е личностна, но пък е в по-големи мащаби. Но, така е то – животът ще си продължи, това ще се знае и все пак няма да има промяна.
И нека пак се върнем в Древна Гърция. Там посред бял ден философът – хипи - Диоген продължава да ходи с античното си фенерче и да търси ЧовекЪТ. Но този човек ( с главно „Ч” и пълен член отзад ) още го няма. Още не се е появил този, в когото цари идеалната хармония. Още го няма този Човек, който да е мяра за всички неща.
