ЧРД Гаро

И ето! Дойде денят, в коГОТО (ъ?) Гаро остарява. Става годен за съд. С пожелание за здраве, късмет, успехи, либов,  пари, снимки, приятелите (както казах) се подразбират…

 

Честити ти осемнадесет години, Гаро. Още точно толкова пъти, колкото искаш, по толкова

 

 

Поздрав, защото без девойки не може

ЧРД РД РД

Забравих да си честитя рождения ден. Поздравявам се с… бе и аз не знам, ама се поздравявам с нещото. Желая си много щастие, късмет, бира, риба, всичко най най, приятели, купони и решителност.

P.s. Разбрах с какво се поздравявам

Купон у Симо

За съжаление, за сега, не ви каня, но пък ето някои снимки от рождения ден на Добри. Дано стане традиция да се празнуват рожденните дни у Симо. Миналата година и моя рожден ден беше там, сега и на Добри… Време е за още купони точно там.

Ето и първата жертва на алкохола за вечерта. Блеки успя да изтрезнее не един а два пъти, след стабилното количество което изпи. Мъ-ъ

Ето го и Матю, който въпреки че не пи, беше като леко подпийнал.

На Добри, пък, през цялото време му беше особено интересно:

Но това засега остава на заден план. На преден план излиза добре опушената кухня, в която всички пиеха и пушеха. Основно и двете. Все пак там стана първата подводница за вечерта. Реакциите на хората влезли в кухнята бяха такива:

Обичайната реплика беше: “Абе вие сте ненормални” или “ЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪ Кво е ставало тука бе?!”…

Репликите говорят сами за себе си.

За сметка на това сутринта си сготвихме кафенце:

Не съм егоист и няма да пазя рецептата на най-гадното кафе в света: 2/3 ти кофичка нескафе, вода, тенджера, вари се около 20 минути. Като заври се сипва. Суха сметана може да се сложи малко, но пък за сметка на това вкуса ще си остане отвратителен. Сладкото в това кафе също няма да помогне. Който иска да опита. Няма да остане разочарован.

ЧРД на патерица, Добри!

ЧРД, Лъвове…

Всичко най-най,  Много бира, щуротии, табла, приятели, пиене, нови идеи, стихотворения, песнички и всичко страхотно.

Поздрав с тази песен.

Smoke on the water

We all came out to montreux
On the lake geneva shoreline
To make records with a mobile
We didnt have much time
Frank zappa and the mothers
Were at the best place around
But some stupid with a flare gun
Burned the place to the ground
Smoke on the water, fire in the sky

They burned down the gambling house
It died with an awful sound
Funky claude was running in and out
Pulling kids out the ground
When it all was over
We had to find another place
But swiss time was running out
It seemed that we would lose the race
Smoke on the water, fire in the sky

We ended up at the grand hotel
It was empty cold and bare
But with the rolling truck stones thing just outside
Making our music there
With a few red lights and a few old beds
We make a place to sweat
No matter what we get out of this
I know well never forget
Smoke on the water, fire in the sky…

Също така ЧРД на всички, които имаха рождени дни вчера:

Ани, Ива, Бобо, Васко…

Лакатник

Съгласно Тази статия на 18 ти юли сутринта се оказах на Централна гара за празнуването на Симовия ржден ден. До Лакатник трябваше да стигнем с влак, а до мястото на запиване – с крака. Когато се запътувахме беше най-голямата жега от стомана на всички времена. Във влака ставаше голям купон, но всъщност не се очакваше друго от влак пълен с хеви метълици, които искат пиене и жени. Във влаковете се оказа че се пуши. Факт! Във влаковете се пътува евтино и удобно – почти факт – евтино и удобно за нас, дебилите, които искат да се качат нанякъде и са голяма компания.

Пристигнахме на гара Лактаник и можеше само да помахаме на влака, който избяга от нас като… абе избяга.

(Който иска да види снимката в по голям размер да я цъкне )

Започна едно придвижване по улицата, като народна песен по баир и сопол по джам. Всеки ходи със различна скорост и не бърза за никъде… И заема голяма част от платното, по което минават тирове и камиони… Добре де – стигнахме до магазина, който се оказа адски зле зареден – нямаше нищо полезно и интересно, освен може би 3 те хляба, които бяха запазени(?!) и бирите, които също бяха запазени.

Още чакане, чакане, чакане и пак чакане. Поне бяхме на сянка.  Дотук всичко е чисто и ясно. Започнахме да се катерим и стигнахме до една полянка. Оказа се че 10 минути път нагоре има друга. Айде да сме на другата  полянка… Оказа се поне че е по-сенчеста и има готово огнище. Добре, не споря.

Започнахме да седим на полянката и да правим нищо. По едно време се разсвирихме с човекът, който е точно копие на Кърт Кубейн :

По късно се запихме, някои с вино Мераклийко, други с водки-модки, трети с ракия:

По късно започнаха да идват и давещите се във вира по-надолу. Така и не ги разбрах   Защо трябва да се мокрят в тая жега и да плуват във река?

Карай да върви… Пропускам сериозна част от времето, когато Симо и Митко и Ники бяха снимани “гъзарски” от Марта

И после падна мрак. И още мрак. И много мрак. Започна да става ТЪЪЪМНО и СТРААААШНО, защото всички станаха ГЛААААДНИ!

И Рече Марта: Нека бъдат кюфтета и пържоли и бяха кюфтета и пържоли и нахраниха се всички като прасета, след което се напиха като прасета и заспаха като прасета. Някои хора не можаха да спят до рано сутринта – 6 и половина, а в 9 и половина някъде  Митко, (@Митака – ти си педераст! Гаден педераст!) ме биеше със шпеков салам… как да не искам да го застрелям после?

И тръгнахме надолу, някои в кисело настроение, нямаше кафета в гадния магазин и така.
И тъй нататък.
Така е то!

ЧРД, Симо и Веси

Честито ви пълнолетие. Да ви е гадно, защото вече може да бъдете спокойно осъдени защото не сте си платили билет в градския транспорт. Демек

да сте много
1. Живи,
2. Здрави,
3. (Не) влюбени
4. Силни и държащи на алкохол

И тъй нататък. (както казва Вонегът)

Поздрав с това парче. Останалите пожелания утре…

Ricky was a young boy, He had a heart of stone.
Lived 9 to 5 and worked his fingers to the bone.
Just barely got out of school, came from the edge of town.
Fought like a switchblade so no one could take him down.
He had no money, oooh no good at home.
He walked the streets a soldier and he fought the world alone
And now it’s

18 and life You got it
18 and life you know
Your crime is time and it’s
18 and life to go
(repeat above)

Tequila in his heartbeat, His veins burned gasoline.
It kept his motor running but it never kept him clean.
They say he loved adventure, “Ricky’s the wild one.”
He married trouble and had a courtship with a gun.
Bang Bang Shoot ‘em up, The party never ends.
You can’t think of dying when the bottle’s your best friend
And now it’s

ЧРД Роси

Честит Рожден Ден Роси. Пожелавам ти всичко най-най – здраве, късмет, любов, успехи, БТРи танкове, пътувания  и,разбира се, други такива хубави неща…

Честит Национален Празник

Мдаа – и днес празник.Днес национален. Ден в който Ботевата чета подала последната искра на Априлско въстание.  Минали дунава, сбили се, били се, Странджата (от Немили-недраги) носил знамето, пък после застреляли Ботев. За мен Ботев е оставил най-гениалните и патриотични стихотворения, пред които Вазовата Епопея на Забравените ми бледнее. Освен това и публицистика, до чието ниво в момента в България съвсем малко хора се издигат. Освен това е оставил и пример, който всички родолюбци би трябвало да следват.  С това си отчаяно действие, последен подтик на един поробен народ към Свобода Ботев изкарва своята Свобода -

ТОЗ, КОЙТО ПАДНЕ  В БОЙ ЗА СВОБОДА ТОЙ НЕ УМИРА…

Заедно с останалите четници Ботев потриса Европа, която забелязва най-накрая източния въпрос. Е – време и е било на Европата. П.С. Освен това и Честит Рожден Ден на леля ми.

Сър и Рождените дни

Сър Светлето има рожден ден – днес 29.05. Пораства с една годинка. Чудех се какво да и пожелая – Здраве, щастие, късмет, любов, всичко останало до 42.

Само защо трябва да става изнервена като пораства? Да – наистина и аз съм фактор, ама няма значение. Както и да е – Честит рожден ден на Сър Майка ми.

п.с. – Още нещо желая, ама повече на себе си – да не попада на пожеланието в блога ми.

Робърт Бърнс

Случи се така че на ЧРД на Кали (фчера на 28 ми май) преди да стигнем до бар “Хамбара” минахме през Славейков. Имаше доста време за убиване, така че се разходихме. Очите ми привлече едно издание на стихотворенията на Робърт Бърнс. В последствие се оказа двуезично издание с оригиналните стихове в преводите на Владимир Свинтила. Обадих се на леля ми и и казах че искам книжка, за скромната цена от 12 лева. Каза че не е проблем и това ми е подарък от панаира на книгата, на който така и не отидох, защото не беше разпространена информацията по София и интернет. Разбира се това е друга тема.

Та по повод рождения ден на Калина (@ коко) аз  получих стихотворенията на Робърт Бърнс. Казаха ми че се радвам като малко дете на играчка. И как да не се радвам?!

Един ден по-късно всичко е почти изчетено, Кали- много мерси за рождения ти ден и че дойде в Хамбара. И да – повече няма да нарушавам манифеста – няма да питам за посоката – в най-лошия случай щеше да се окаже че пием в Дивака…

Честит Рожден Ден на патерица!