Коте

Така е то! Имаме си коте в къщи. Това коте е точно както в стихотворението на Валери Петров – Котенце мотенце… в краката ни мота се!

Понякога искаме просто да спим.

Разбира се – нашето коте обича да си играе

Или да бъде “секси”:

http://basist4ovek.deviantart.com/art/Sexy-153460200

Или просто да бъде възмутена…

защото навън има гълъби, които все още не е изяла:

А понякога просто се свива на кравай и си ляга върху едното ми крак. Мърка и ми пречи да пиша.

Много МЯУ от Соня!

~Basist4ovek @ Deviantart.com

Е – и аз си направих профил в Deviantart.com

Там ще качвам снимки, а в блога – ще ги качвам от линк.  Някак си реших да сменям концепцията малко по малко.

Та който поиска да си изтегли снимка, правена от мен – може да ми драсне или коментар под снимката, или да пише един емайл или нещо такова.

Щастие неземно

Време беше! Трябваше ми все някога да си купя обектив. След много време търсене по интернет, много мислене, един голям гаф, но не толкова голям, че да промени крайният резултат, а именно SIGMA 55 – 200, f4 – 5.6  и други такива прекрасности. Днес ми звъннаха от Фотосинтезиса и ми казаха, че обективът е дошъл от Варна.

Е – вече мога да се кефя на максимум.  Честито да ми е.

П.с. Благодаря на Калина, че дойде с мен…

Контраст

Една готина вечер

Сряда. Най-ужасния ден. Тази сряда беше малко по-различна. След мъчението в училище с Гаро и Еми отидохме на концерт на Split в клуб The box.  Бях доволно малко хлапе, защото си бях взел фотоапарата. За съжаление (основно на Гаро) той не си беше взел неговия.  Клуба се оказа на около 5 лева разстояние, а пък вътре вече забиваха Юфка.

Като споменах Юфка – оказа се че барабанистката им беше в един клас с мене до 4 ти клас.

На влизане бяхме посрещнати от Венци, забързал се нанякъде успя да намери време в калабълъка да погледне към обектива…

И въпреки цялото напрежение – не загуби чувството си за хумор

Сцената пък, изглеждаше така:

Точно преди да започнат, Сплит съвсем се бяха притеснили, поне така изглеждаше:

Започнаха добре, стегнато, здраво, раздвижиха публиката, която пък изглеждаше така:

“Коя песен изсвирихме” – се пита на снимката…

Внимавай! Трета песен! Вдигни му на човека малко китарата! – очевидно реплика към Венци, Ици и тонрежисьорът. Той изглеждаше така:

Уфф.. Хубуво де. Вдигам китарата!

Между временно – реших да се преместя. Започна едно бляскане и надбляскване в очите.

После, след като извадих очите на Гаро

()

се върнах по-към центъра на публиката. Оттам видях това:

Мамка ви! Кажете как вървеше прогресията! ЩЕ ВИ ИЗКОЛЯ АКО НЕ МИ КАЖЕТЕ КАК ВЪРВЕШЕ ТАЯ ПЕСЕН!

Споко! до, сол, ми  ми ми ми ми ми…

Добре. Ла ла ла ла ла…

После си събраха нещата, “Благодаря ви, това беше всичко от нас” и избягаха всеки нанякъде… накъде – неясно.

Книжка

Купих си книга. Последния път когато си купих книга беше преди няколко месеца, когато си купих поезията на Р. Бърнс в оригинал и превод на Български.

Този път в дупката от чакане между урок за репетиция влезнах в една книжарница и се забих във фотографския сектор. Харесах си Това. Прочетох книжката вече веднъж. Вчера. Днес вече бях ориентиран и започнах да следвам съветите.

Малко за книжката – почти ревю. Това е книжка, която ти помага много. Написана е на много разбираем и лесен език. Съветите и примерите са в изобилие и я препоръчвам на всеки, който се интересува.

След като прочетох отново двете секции, които засега ми свършиха най-много работа ми дойде вдъхновение, чиито резилтат е това:

Сиси и Гаро

Просто снимки:

Из гледките на милата ни столица pt.4

Вървя си към къщи. Прибирам се отнякъде. Идилия. Тази идилия не се нарушава от нищичко. Всичко е прекрасно и съвършено. По случайност съм с фотоапарата си и виждам това:

Обръщам се на дясно и гледам Това:

А малко по-надолу виждам това:

Обичам си столицата?!?!?! Надали…

Кратък репортаж от нощта на музеите в Пловдив

Запалих с майка ми от София към няколко часа следобяд. Преди да отплуваме с влака трябваше да се редим на опашка за намалението за БДЖ.  След някакъв хикс период от редене на опашка си купихме билети.  Качихме се на влака.

Там видях един стълб:

Стигнахме до Пловдив. Там отидохме в Мексиканската къща. Един фотограф (Румен) ми показа няколко неща, които ми бяха важни. Tой изглеждаше така.

А пък после бяхме към “стара баня”. Там имаше изложба на модерно изкуство.

Модерното изкуство има за цел да те “Вкара” в изкуството в буквалния смисъл.

След някакъв период обикаляне, гледане на глупав спектакъл попаднахме на пой.

И надолу по центъра видях Фонтана

А после видях група фотографи

Но пък по улицата малко под “Рендето”  видях “Изкуство”.  А именно контраста:

После се прибрахме в Мексиканската къща.

Там се пи, пя, свири, танцува…

Беше една страхотна вечер. Лека нощ на всички, останали живи.

Коте, цигара, кафе

Спи ми се! Мрън! Остави ме на мира, не ми ШТракай до главата… Така де – мяу!

А не само на Соня и се спи! Да не е само тя човек? И аз съм човек… И аз отивам да спя… Дано утре има силно, горещо, горчиво, невероятно, бълбукащо, уникално, неповторимо (и т.н.) КАФЕ.

А кафето, по принцип, вика след себе си ( или преди себе си) цигарата… Огънчето, запалването, първа дръпка… Сутрешна идилия, ‘дет се вика…