Кратко, но Мрън!

Компютърът ФкъШТи ме мрази. Захранването е достатъчно слабо, че да не може да поеме и диск да се пече в него.

Лаптопът на Краси и той ме мрази. Умря му уиндоуса, има само линукс, но пък линукс няма необходимият за обработка на снимки софтуер.

Е – сега, как да не ми е напрегнато?

Идилия

Да. Това е идилия. Събота сутрин. Хората разхождат кучетата си в парка, аз вися като муха в паяжина чакащ да се появи даден човек. До мене група старци пушат цигари и пият… кафета, лимонади, коли…

Между временно се вижда прекрасната гледка на куче, загърбило света, по… целесъобразност?

Друго куче се моли: Дай ми малко солети! Ти ядеш кафе…

Един кон минава, пита те “И к’во кат’ съм кон?” и си заминава… Птичките пролайват сутрешната си песен, тревата посинява…

Будиш се от кошмара със синята трева. Виждаш -хората продължават да си разхождат кучетата, те да се молят и да са… Целесъобразни…

Сряда… Този ужасен ден сряда

ВНИМАНИЕ! ТОЗИ ПОСТ СЪДЪРЖА ТВЪРДЕ МНОГО МРЪНКАНЕ И ПЕСИМИЗЪМ!

Само за умопомрачени…

Днес е сряда. Факт е, че днес е сряда. Срядата е най-гадния ден на света, поне до края на този срок…

Имам въпрос към този, който е правил програмите. Колко тъп и ненормален трябва да е, за да сложи в един ден

Химия – блок от два часа

География (като за почивка – може, но като започнем да учим реално ще стане много тегаво)

Френски (пак блоков час) с най-ужасното създание на света? Когато знае Френски на много по-високо ниво, когато може да разкаже граматиката и лексиката, както може да скапва деня на хората, защо по дяволите не се изнесе да преподава в университета? Ще кажа отговора. Защото в университета хората са малко по-порастнали, а някак си (факт!) когато някой е по-порастнал, то следва да не можеш да кажеш: “Престани с кретенията”, или “Тъпа ли си? Как може, това толкова елементарно нещо…?” Всъщносвт – Е. Атанасова влиза за да си изкара маниакалния комплекс за малоценност, като оценности единственото което може да направи –  да преподава френски на деца, които не отлепят и дума от това, като не говори на български в часовете… До момента, в който някой не направи погрешно изречение…  Не! Това не може да е истина… Часът свършва, за съжаление, следва:

МатематикА: Два часа. Учителката иска да се знае. Няма да се оплаквам, че не обичам математиката… След 5 часа, последните два от които са изтормозващи не може да се научи или разбере и грам… Да, даскалката преподава.  Да, обяснява. Да – търпелива е… Въпроса е докога ще бъде, след като на всяка задача и всяко неразбрано нещо се обаждам… А неразбраните неща са много… Както и да е – да се надяваме, че ще разбере че дори за 3 ще ми е трудно да уча, пък се опитвам да хвана петица…

Миналата сряда също  беше толкова убийствена… Следващата – ще бъде два пъти повече… Който ни е писал програмата… Мамка му……………………………………………………………………………………………………………

Епопеята на една сметка

Някой да ми напомни никога повече да не си плащам сметката за телефона в глобул на Плиска.

Епопея част 1: Майка ми ме натири да плащам сметката. Малко нерви, малко караници и все пак я платих.

Епопея част 2: Пристигам на Плиска. В навалицата се опитаха да ме ограбят. За тяхно съжаление не успяха. Майната му и на това…  Една баба се опита да ме пречука с бастун. Не успя, за мое щастие.

Епопея част 3:

Магазин 1: “Нямаме ток, отидете до отсрещтната страна и платете там”

Магазин 2: “Не може да платите сметката си без лична карта”

Магазин 3:

Налазването 1:  “Добър ден, за какво сте тук?” ЪЪ? 42… Добре, това е нормално

Налазването 2: “Искате ли да минете на друг план? Предлагаме…” Тук започнах да изкуквам. Беше доста грубо, след като ми обясниха всички екстри от които не се възползвам, но пък за сметка на това, ако поискам и една от тези екстри трябва да взема майка ми да си даде личната карта, да кихне определена сума пари и да ги киха редовно – тоест на всеки месец по веднъж. Уж намалявали сметката.

Налазването 3: След въпроса ми относно това, дали, аджеба, мога да си платя сметката там или напротив: “Разбира се, изчакайте малко”. Под малко тези хора явно разбират 10 минути. Кибичих 10 минути на каса, като, естествено, в магазина миришеше на скъп парфюм пръскан от някаква ужасна вентилация, като за сметка на това ми беше топло. Климатика беше повече за да замаскира липсата на въздух… Шанс…

Епопея 4: Платих си сметката, изнесох се, един дядо ме спъна с бастуна си…

Епилог: Не, не епитафия, но епилог: Прибрах се, олекнал със стабилна сума пари, в лошо настроение и без кафе. Остава ми само да чета Вазов и да си мисля за по-добри изгледи.

Глупост след глупост

Гледам си рийдъра. Първото на което ми попада погледа е това

http://www.dnes.bg//world/2009/09/07/nai-skypiiat-moliv-struva-9000-evro.77322 …

Кой и колко точно трябва да е тъп за да си купи молив(!!) за 9000 евро?

Следваща глупост:

http://www.dnes.bg//stranata/2009/09/06/razkriha-nelegalen-ceh-za-meso-v-grad-rila.77291

Звучи сякаш там снимат филми на ужасите като “Убийствен пъзел”. Браво. Открили са го, после ще го закрият, а най-накрая ще си купуват месо точно от този цех…

Малко спИрт:

http://sportal.bg/news.php?id=193322

Да – играхме слабо, но чак пък и професионални оценки???

Този постинг влиза в глупости отвсякъде…

Табла

Това е оправданието да не пиша… Въпреки че в последно време не мога да се докопам до компютъра, по-добре е да имам таблата за оправдание, отколкото просто да кажа, че майка ми се е разработила и ми кибичи на компютъра по цял ден, даже и повече. Играя табла с Краси, и то по доста време. Когато започнахме преди около седмица той не можеше да играе. В момента с гордост мога да заявя, че му остава само един елемент в таблата и е готов да играе с дядовците от Заимов. Ако има още кандидати, които да искате да се научите да плякате табла, пък после дядовците от паркове и градинки да ви псуват поне до девето коляно – basist4ovek@gmail.com

Който няма как да излиза – винаги има решение и по интернет ( това не е с рекламна цел, просто ако играя играя там!) http://play65.com

За протокола – когато се докопам до компютър ще пусна някои от малкото снимки от РД то на Добри…

Лънгър лънгър

Мразя маршрутки. Вече мразя маршрутки повече от преди. Още ми се вие свят… Ако искате екстремно изживяване из София – то използвайте маршрутките. Влакчетата на ужасите пасти да ядат. За около 27 минути, 40 секунди и 18 стотни (и още 3 минути преди които не бях пуснал хронометър), срещу лев и педесе получих главоболие и световъртеж. Става въпрос за маршрутка 21 от Драгалевци до Попа. Видях я и си казах – сега ще стигна по-бързо до попа, и по-бързо ще се върна в нас. Е да, ама не. Качих се във маршрутката и ме удари зверската воня на шофьора. Платих си и чаках ресто. Около 2 минути! Седнах до най-отворения прозорец. След мен се качи една дебела леля, която не си плати и малко след това слезе. Междувременно и жена в официялно облекло.

Дотук добре. Шофьора говореше по телефона и се лангъркахме с около 7 км/ч.  Свърши си шофьора разговора, в който ставаше въпрос за някакъв Наско, който му бил звъннал в 3 през нощта и му казал да го замества и днеска. Говореше със шефа си, всъщност викаше със шефа си:
“Хуо де,  ще го зема, ама Наско… Атанас бре… Добре де шефче, не’аш про’леми…”

Продължи той да псува по телефона си, като междувременно обясни че вградил чип на маршрутката, та като види хубава жена да спира. Млъкна за малко. Започна да се оплаква, че останали с една маршрутка по-малко, давали им по-големи разстояния за каране, че и отгоре на това не им плащали.

Още се влачехме! Божеее! Искам си обонянието живо! Моля те! Когато след 15 минути (ДА ПЕТНАЙСЕ) излезнахме от Бояна и влезнахме в трафика. Край с 10 км/ч. Влезнахме в големия трафик с поне 80. Чудно. Още един разговор по телефона и още 3 селски свалки. Вонята – все по-непоносима… Още път до попа. Къде съм? Защо съм там? Философски въпрос, който започна да ме тормози след шумната пръдня на шофьора. Минахме през квартал ъъъм Бъкстон? Или нещо с Б. Банишора може би? Не знам. Покрай място на което блоковете никнеха като гъби – 4 строежа. Нито един завършен.

Още влачене. Още свалки и още един разговор по телефона:
“Айде бе, Насе, утре не ти ли съ каръ? … Аз ти карах 2 дена… Ама Стрелеца ще го замествам у събутътъ… Абе Наска, стегни съ бе, добро ти направих… Не ти ли се работи утре?… Айде бе… Не ти ли се бачка утре?  А шефа каза че… “

Още влачене… Не издържах. Вече на ВМА. После чак до попа… Воня, тъпи свалки, павета… Още воня!!! ЗАЩО??? НЕ ИСКАМ ПОВЕЧЕ МАРШРУТКИ!

Бъдете умни – не използвайте 21!

Извън Цивилизацията

Да… Две седмици ме нямаше и нямах нито интернет, нито удобствата на топла вода и нормален шампоан.

Преди две седмици се качихме с Краси на Драгалевци, където имаме виля, уж на баба ми и дядо ми. Е – за два или три дена е страхотно местенце. После вече се губи представа за времето и имам чувството, че загубих представа за времето. Може би съм стоял около месец. Може даже повече, въпреки че знам, че стоях 13 дена и няколко часа.  Поне имахме фотоапарати и китара. Краси имаше и лаптоп, но аз съм ходещо бедствие и гоня интернета.

Супер! Страхотно… Първата вечер трябваше да си сготвим. РезИлтата – едно окепазено картофено пюре и едно кило печено-пърженп-варени-алангле пържоли. Повече няма да готвя на жар. Единия ден дойде и Боби:

Дойде и Калинка:

И по-късно Краси реши да си слиза в София. Дотук добре, уж щяхме да правим купон, но дойде само едно момиче, от музикалното училище, което свиреше на флейта и пееше.

И така с много поливане и тъй нататък се изтърколи седмицата, като за край на седмицата Сър Светлето реши да дойде.  Дойде, сготви нещо, което се ядеше, и реши да остане за повечко време – като например за седмица.

На втория ден от идването на Светла решихме да ходим до Драгалевския манастир:

На втория ден от идването на Светла Краси каза че слиза в София, но го нападнаха бълхи.  Качи се отново, и майка ми каза да остави котката навън. Резултата – вече нямаме коте. Беше изгонено.  Не мога да си представя как се живее без едно малко мъркащо и гальовно създание. Тогава дойдоха дъждовете.

С дъждовете дойде и Рали:

И седяхме още, ходих по уроци, но вчера тишината и спокойствието ми дойдоха твърде много в повече, когато съм извън цивилизацията. Още повече, да не забравяме – имах си през повечето време едно дуднещо същество, вечно недоволно от света и от мене, което все ме ръчкаше да правя разни неща. До каква степен имаше смисъл да се правят тези разни неща не беше от значение. Единственото смислено което щеше да ме кара да правя – да чета. Та в най-общи линии – дочетох “Кланница 5″ на Кърт Вонегът, но за нея в друг постинг…

Ох баня – ох кеф!

Не, това нито ми е любима песен, нито днеска съм решил да наруша традицията си от времената на метълизмите да се къпя само на оня ден с кръста в реката ( не помня как се казваше) – демек не съм сгрешил да се изкъпя. Но ми се наложи да къпя котката. След като сутринта пръскаха срещу бълхи, защото мазетата и труповете в гардероба не спят, а дебнат. Сутринта изгонихме <a href>”http://basist4ovek.wordpress.com/2009/05/09/p-11/” Соничка </а>  навънка. Прибра се преди само около един час и вече е изкъпана.

Това е реклама.

КОТКИ КЪПЯ ВСЯКАКВИ!

Доказан факт – снимки направи Краси

Който има нужда от това да му бъде изкъпана котката може да ми пише на

e-mail: basist4ovek@gmail.com

Сега това коте е мокро и се ближе и гледа уплашено. Но пък изглеждаше смешна, когато беше къпана. Наистина не е трудно. За Ваше съжаление ( бъдещи клиенти) няма да издавам тайната…

Управлявали са ни хора с ТАКАВА!? предизборна кампания?

http://vbox7.com/play:9d92911b

Това е клипче, предполага се заснето нелегално. Определено се нуждае от червена точка… Въпросът ми е прост – как може такива катили да са ни управлявали?! Възмут…  Не че имам нещо против порното, ама защо в предизборен щаб??? Политиката ме отвращава все повече и повече…