Надали това ще ви учуди бог знае колко много, но това не е от значение. Не мога да не го публикувам тук. Интервюто е от в-к „24 часа“. Да се надяваме няма да се сърдят!
Проф. Иван Куцаров е роден през 1942 г. в Бургас. Завършил е славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1981-а става доцент по съвременен български език и сравнително славянско езикознание. Д-р на науките от 1992 г. Бил е ръководител на катедрата по български в Пловдивския университет, има зад гърба си 3 мандата като декан на Филологическия факултет и 2 – на зам.-ректорския пост. От 2003-а е начело на Пловдивския университет. Член е на Международната комисия за граматически анализ към Международния комитет на славистите.
- Проф. Куцаров, на Паисиевите четения в Пловдивския университет се заговори за промяна в членуването. Какво предлагате?
- В рамките на четенията ние планираме само една кръгла маса утре (днес – б.р.) с няколко доклада. Целта е тя да постави някои от основните въпроси за българския правопис, които предстои да се обсъждат в продължение на цяла година, и през следващата да подготвим становище съвместно с Института по български език към БАН и всички висши училища с отношение към тези проблеми.
Още не сме излезли с официално предложение за езиковите реформи, но започна полемика. Моето мнение по нищо не се отличава от това на доц. д-р Борислав Георгиев, което „24 часа“ помести. Вярно е, че мине – не мине, се повдига въпросът за пълния член.
Но кой говори само за това? Д-р Георгиев даде много хубави примери за направени и ненаправени неща, слаби пунктове на сегашния закон за правописа. Той се изказа, че е необходима цялостна преоценка и ние точно това ще направим на конференцията през 2010 г.
Четох и изказванията на Владко Мурдаров. Но не съм съгласен например, че правилото за пълен и кратък член трябвало да остане, защото владеенето му говорело за степента на грамотност и за езиковата дисциплина.
Всички сме съгласни, че това е измислено правило, което не съществува в нито един български говор. Въведено е още от Неофит Рилски – автора на първата новобългарска граматика от 1803 г., макар и не толкова избистрено, за да оправдаем наличието на падежите. В този смисъл до края на 50-те години на миналия век в нашето езикознание продължават споровете има ли падежи в българския, макар че и помен няма от тях. Остатъци в пословици и песни, например „Мама Стояну думаше..“, вече не са живият език.
- Как ще се отличава подлогът при промяна на нормата?
- Този проблем е само в мъжки род и примери вече се дадоха: „Човекът уби звяра.“ Но няма никакъв проблем в среден – „Детето уби кучето“. И в женски – „Жената уби кобилата“. Всичко е ясно.
Според мен сегашното членуване категорично трябва да отпадне. Защото от това изкуствено създадено правило няма никаква полза и то създава условия за правописни грешки. То не е задължително в езиковата практика, тоест не е правоговорна норма. Ако започнем да си измисляме, колкото повече правила съчиним, толкова повече неграмотни хора ще изкараме. Защо да упражняваме насилие?! Още повече че българинът не знае какво е именителен падеж, както руснакът няма съзнание за пълен член.
- Какво още е залегнало в проекта за промени, който се работи под ваше ръководство?
- Трябва да се въведе единство в тъй нареченото слято и полуслято писане, най-вече на прилагателните. Примерно „литературноисторически“ е една дума, защото първата съставка определя втората. Където обаче съставките са равностойни, пишем тире между двете.
Не му е работа на човека преди всяка дума да мисли дали съставките са равнопоставени. Трябва да се въведе единно писане – или само слято, или само с малко тире. По-добре сложните думи да се пишат с дефис. Но най-важно е да бъде еднотипно, за да се улесни правописът.
- Какво друго куца?
- Голям недостатък е въведеният условен правопис. Ние учим децата, че трябва да произнасят „Аз четъ“, а пишем „а“. Но те гледат написаното и се влияят от него. Много мои близки казват „Аз чета“. Тоест колкото и парадоксално да изглежда, правописът е развалил правоговора. И това е станало, защото през 1945 г. се е премахнало писането на немите ерове накрая. Дотогава при мека съгласна се е пишел малък ер, при твърда – голям. Премахнали са го. Правилно! Но са решили, че като го махнат, ако се напише „четъ“, заради предишното правило хората ще го прочетат „чет“. Ето това не е трябвало да се допуска.
Същото е с краткия член, който не е „а“, а „ъ“. Но ние не го пишем с „а“ по същата причина. Затова неправилно Лили Иванова пее „Аз влизам в градА“, (вместо „градЪ“ – б.р.), а поетите да римуват брада с града. Сума поезия има с такива неща, а то е „брада“, но „градъ“.
- Как да се сложи ред?
- Някъде през 80-те беше постигнат консенсус за премахване на това правило и накрая не се разбраха с какво да се замести. Има 3 възможности – да остане само кратък член, само пълният или на когото каквото му падне, което е най-лошо. Най-рационално е да се замести с краткия, защото принципът за икономията действа и в самия език. Но в случая според мен най-удачно е навсякъде да се пише пълен член. Защото истинският, изконният член е пълният. Било е „градъ“ и се е прибавило „т“ за мъжки род, за женски „та“, за среден „то“. Истинският член е морфемата, която носи определеността. И тя е „т“. Ако запазим само пълния член, ще запазим историческата традиция.
Така направиха нашите югозападни братя, които на базата на югозападни български диалекти канонизираха македонския език. Те избраха само пълния член и казват „човекот“.
- Как ще се преодолеят неудобствата в мъжки род?
- Няма да има неудобства. Ако върнем пълния член, ще отпадне произношението „Аз отивам в града“. Защото ще е „Аз отивам в градът“ и изконното „ъ“ ще се върне в говора.
- Няма ли да се объркат децата – днес им се казва да пишат пълен и кратък член, утре – че това не е правилно?
- Какво да се объркат? Новото правило ще е по-лесно, а старото така и никога не го научават. И най-грамотният човек греши пълния член понякога.
- Къде другаде виждате слабости в езиковите норми?
- Въпросът за дублетите. Много бързо го решават – допускат две думи, едната диалектна, другата – разпространена. Изведнъж решават коя е официалната и махат другата. А не е лошо лексикално дублети да има. Те запазват богатството в езика.
Нелогично е да опростяваме числата и да пишем „четирийсет“. Много по-ясно е на всеки, когато образува думата от 4 и 10 и пише „четиридесет“.
Объркано е и с наречията – вкъщи, по случай. Трябва да се възприеме единен модел. Ако кажем, че се пишат слято, всички да се пишат така. Да не се налага за всяко нещо да се мисли граматически, а писането да стане формално.
На един хирург не му трябва да разсъждава над всяка дума, за да е грамотен.
Но всичко това засега са само разсъждения. Предстои да се чуят различни мнения и да има сериозен дебат до конференцията в края на 2010 г. Ще поканим всички специалисти да вземат отношение. Някои вече се обидиха, че не сме ги повикали. Но ние ще дадем широка гласност и в конференцията ще могат да се включат компетентни специалисти, както винаги е било.
- Какво ще кажете на хората, които смятат, че по логиката на опростяването някой ден може да се откажем и от нашето „ъ“, понеже го няма в латиницата?
- И в латиницата има буква за „ъ“, това е „y“ и при старата транслитерация тя се употребяваше. Аз, като пиша на колеги с транслитерация, слагам „y“ вместо „ъ“. Но те сега го сложиха на мястото на „й“ по английски образец.
Но това пък е въпрос на азбука, което е отделен проблем. Според мен и там не ни трябват „ю“, „я“ и „щ“. Това са абсолютно излишни букви. Пишем „я“ и учим децата, че означава 4 различни неща. А можем да си пишем направо тях, да се изписва всичко фонетично.
Но сега не говорим за азбуката. Тя е една графична система и също може да търпи корекции. В рамките на конференцията може и това да се обсъди, макар да не е на дневен ред. Сигурно още много неща ще се чуят. Едно е сигурно – те трябва да се дебатират и да се обмислят.
Да му мислят учителите по литература, които правят таз годишната ( и догодишната) матура. Не мога да си представя какво ще стане след това… Епик Фейл!
