Уифи и кафе

В Пазарджик съм. За няколко часа, но пък съм с лаптопа на Краси. Пия си засега първото кафе и си обработвам снимки.

Обработвам с GIMP в момента. Скоро ще науча как да боравя с това чудо на техниката ползотворно… И ако не друго – то поне схващам какво да правя с цветовете.

Отвън направо мирише на есен:

Лънгър лънгър

Мразя маршрутки. Вече мразя маршрутки повече от преди. Още ми се вие свят… Ако искате екстремно изживяване из София – то използвайте маршрутките. Влакчетата на ужасите пасти да ядат. За около 27 минути, 40 секунди и 18 стотни (и още 3 минути преди които не бях пуснал хронометър), срещу лев и педесе получих главоболие и световъртеж. Става въпрос за маршрутка 21 от Драгалевци до Попа. Видях я и си казах – сега ще стигна по-бързо до попа, и по-бързо ще се върна в нас. Е да, ама не. Качих се във маршрутката и ме удари зверската воня на шофьора. Платих си и чаках ресто. Около 2 минути! Седнах до най-отворения прозорец. След мен се качи една дебела леля, която не си плати и малко след това слезе. Междувременно и жена в официялно облекло.

Дотук добре. Шофьора говореше по телефона и се лангъркахме с около 7 км/ч.  Свърши си шофьора разговора, в който ставаше въпрос за някакъв Наско, който му бил звъннал в 3 през нощта и му казал да го замества и днеска. Говореше със шефа си, всъщност викаше със шефа си:
„Хуо де,  ще го зема, ама Наско… Атанас бре… Добре де шефче, не’аш про’леми…“

Продължи той да псува по телефона си, като междувременно обясни че вградил чип на маршрутката, та като види хубава жена да спира. Млъкна за малко. Започна да се оплаква, че останали с една маршрутка по-малко, давали им по-големи разстояния за каране, че и отгоре на това не им плащали.

Още се влачехме! Божеее! Искам си обонянието живо! Моля те! Когато след 15 минути (ДА ПЕТНАЙСЕ) излезнахме от Бояна и влезнахме в трафика. Край с 10 км/ч. Влезнахме в големия трафик с поне 80. Чудно. Още един разговор по телефона и още 3 селски свалки. Вонята – все по-непоносима… Още път до попа. Къде съм? Защо съм там? Философски въпрос, който започна да ме тормози след шумната пръдня на шофьора. Минахме през квартал ъъъм Бъкстон? Или нещо с Б. Банишора може би? Не знам. Покрай място на което блоковете никнеха като гъби – 4 строежа. Нито един завършен.

Още влачене. Още свалки и още един разговор по телефона:
„Айде бе, Насе, утре не ти ли съ каръ? … Аз ти карах 2 дена… Ама Стрелеца ще го замествам у събутътъ… Абе Наска, стегни съ бе, добро ти направих… Не ти ли се работи утре?… Айде бе… Не ти ли се бачка утре?  А шефа каза че… „

Още влачене… Не издържах. Вече на ВМА. После чак до попа… Воня, тъпи свалки, павета… Още воня!!! ЗАЩО??? НЕ ИСКАМ ПОВЕЧЕ МАРШРУТКИ!

Бъдете умни – не използвайте 21!

Извън Цивилизацията

Да… Две седмици ме нямаше и нямах нито интернет, нито удобствата на топла вода и нормален шампоан.

Преди две седмици се качихме с Краси на Драгалевци, където имаме виля, уж на баба ми и дядо ми. Е – за два или три дена е страхотно местенце. После вече се губи представа за времето и имам чувството, че загубих представа за времето. Може би съм стоял около месец. Може даже повече, въпреки че знам, че стоях 13 дена и няколко часа.  Поне имахме фотоапарати и китара. Краси имаше и лаптоп, но аз съм ходещо бедствие и гоня интернета.

Супер! Страхотно… Първата вечер трябваше да си сготвим. РезИлтата – едно окепазено картофено пюре и едно кило печено-пърженп-варени-алангле пържоли. Повече няма да готвя на жар. Единия ден дойде и Боби:

Дойде и Калинка:

И по-късно Краси реши да си слиза в София. Дотук добре, уж щяхме да правим купон, но дойде само едно момиче, от музикалното училище, което свиреше на флейта и пееше.

И така с много поливане и тъй нататък се изтърколи седмицата, като за край на седмицата Сър Светлето реши да дойде.  Дойде, сготви нещо, което се ядеше, и реши да остане за повечко време – като например за седмица.

На втория ден от идването на Светла решихме да ходим до Драгалевския манастир:

На втория ден от идването на Светла Краси каза че слиза в София, но го нападнаха бълхи.  Качи се отново, и майка ми каза да остави котката навън. Резултата – вече нямаме коте. Беше изгонено.  Не мога да си представя как се живее без едно малко мъркащо и гальовно създание. Тогава дойдоха дъждовете.

С дъждовете дойде и Рали:

И седяхме още, ходих по уроци, но вчера тишината и спокойствието ми дойдоха твърде много в повече, когато съм извън цивилизацията. Още повече, да не забравяме – имах си през повечето време едно дуднещо същество, вечно недоволно от света и от мене, което все ме ръчкаше да правя разни неща. До каква степен имаше смисъл да се правят тези разни неща не беше от значение. Единственото смислено което щеше да ме кара да правя – да чета. Та в най-общи линии – дочетох „Кланница 5″ на Кърт Вонегът, но за нея в друг постинг…

Вирус Блус

Всеки който си няма вирус първи да хвърли камък
Специялен поздрав за Гери

Цъкни тук

Имам си вирус, имам си вирус в компютъра скрит
Прикачил се е като файл
И сега трябва няк си просто да бъде delete

Някой тайно сърфира
Денем И нощем не спи
Вируси зли програмира
В монитора блещи очи
Пейства инсуртва копира
Опции подло реди
Закача откача принтира
В софтуера ври и кипи
Ъпдеитва ъпгрейтва мутира
чужди пароли разбил
Хаква се бързо сканира
Мегабайт стимуланти и стил
Доволно ехидно стартира
Нов триизмерен бацил

Имам си вирус имам си вирус във моя hard disc
Е така е щом си във мрежа щом си във мрежа има си риск

щом на екрана се стъмни
Картинката мига трепти
Като Google сме бързи и умни
Атачвам резачка с бензин
Хакера бледен разкрит е
И мрънка И кърши ръце
Хардвера на трески разбит е shut dovn
парче по парче
имам си вирус
Нямам си вирус
вирус блус…

Ох баня – ох кеф!

Не, това нито ми е любима песен, нито днеска съм решил да наруша традицията си от времената на метълизмите да се къпя само на оня ден с кръста в реката ( не помня как се казваше) – демек не съм сгрешил да се изкъпя. Но ми се наложи да къпя котката. След като сутринта пръскаха срещу бълхи, защото мазетата и труповете в гардероба не спят, а дебнат. Сутринта изгонихме <a href>“http://basist4ovek.wordpress.com/2009/05/09/p-11/“ Соничка </а>  навънка. Прибра се преди само около един час и вече е изкъпана.

Това е реклама.

КОТКИ КЪПЯ ВСЯКАКВИ!

Доказан факт – снимки направи Краси

Който има нужда от това да му бъде изкъпана котката може да ми пише на

e-mail: basist4ovek@gmail.com

Сега това коте е мокро и се ближе и гледа уплашено. Но пък изглеждаше смешна, когато беше къпана. Наистина не е трудно. За Ваше съжаление ( бъдещи клиенти) няма да издавам тайната…

Флашмоб бой с възглавници

Вчера бях на бой с възглавници точно пред народния театър Иван Вазов. Беше много забавно, както би трябвало да си личи от клипчето в края на постинга. Благодаря на Мади, Роси, Боби, Марта, Емо, Флашмоб.бг…

Сено и карти

Целия ден, колкото и объркан да беше… беше готин – въпреки потрошената коса, глупостите които станаха и така нататък…  Хич не ми се ставаше, ама трябваше… Бях обещал на баба ми да кося ливада в Драгалевци. Когато стигнах разбрах че няма нова коса, нито нова дръжка. Дръжката се потроши ии и и и… не знам. После трябваше да се окоси и ливадата на даскалката ми по Английски и най-накрая слезнах в София да играя карти. Е малко ни биха, но голяма работа.

Време беше да си дойда в къщи!

(постинг 42ри!)

Спомен ( ъъ!)

Спомних си днеска високата поезия, написана от един приятел на майка ми:

Есен.
Песен.
Чесън!

и другото

Хляб,
Сирни!
ДОМАТИТА!!!

Хем тъй по-едри

ДА ИМА!

И двете не са мое авторство, но душата ми остана потресена.

32

Кръгли коментари – баш 32 Да ми е честито. Поздрав по случая с:

Ново висулка

Не че е нещо смислено, но пък си откраднах от Калина ( – коко) една висулка, която нямам намерение да върна скоро.  Моля без да бъда убит. Скоро ще ме хване клептомания за пръстени, запалки и химикалки, така че, както се вика: beware of the mighty клептоман of steel and glory!

И поздрав за всички, освен със Summertime, с „Кой открадна моето шише“.