Слагам снимки на котетата.

БЛАГОДАРЯ МНОГО НА ВСЕКИ, КОЙТО БИ ВЗЕЛ ДОРИ ЕДНО ОТ ТЕЗИ МАЛКИ ПУХКАВИ ДУШИЦИ!!!

Ah! A great party it was!!! Rum, Beer, Pipes and the Endless sea! Only candlelight and nothing to bother!

So we got mighty drunk! As you all know we are sent on a glorious quest – a mission to find the chest with the gold somewhere around these islands. We are quite successful you know! Some pieces of eight and gaah – no treasure. But the plundered ships at the very bottom of the seas… The mighty Jolly Roger!

It all started from the Tavern and Nancy – The Tavern Wench.

And so – we are the bad boys of the seven seas! AAAA! Beware – a Dragon down there! Wait wait wait! What’s a dragon doing in this story? There should be one for the dragons too but it won’t be now!
So let’s continue.  We set sail with the tide. All hands on deck! After a little five days of singing there was a storm coming. We taught – It will be our end! So we die here! – No. It was Alestorm – pretty good way to get drunk. As far as the law of no women on board – our captain took his daughter. A naasty bitch she is! She always looks so pretty and tasty. So – after the storm we were sure this will be our journey! And we sailed into a trading ship – innocent merchants, sailing under Spanish colours – there was a boarding of their ship – we took all and then had some fireworks. It’s funny watching the people jumping out of their ship. Their captain was full of shit when he saw us! So we had that little party I told you earlier. Now most of this bloody dogs are drunk as hell. And I’m asking you what to do – the captain kills every man looking at his daughter, and I’m thinking of a dirty deed. I want that bastard dead! And he’s drunk as hell – I’ll put him in the bed of the captain’s daughter… Early in the morning!

And so! Way hey! And up she rises – Early in the morning! I love doing that! And if anyone of these jerks tries to do it with me – he will find his throat cut in five seconds!  I’m dangerous enough even if I’m forshnicken! I’ll see them hanged on the girder!

Gimmie that bottle! Ho ho ho! In thy morning!

Now it’s time to get my hands dirty! To have some blood spilled. I’ll have the treasure! It’s my turn to gamble!

П.с. – съжалявам за Английския, но така ми дойде. Надявам се няма бог знае колко много грешки, пък ако има – майната им.

П П С – Който иска и не разбира – гугъл транслейтър (:Р)

Понякога искаме просто да спим.

Разбира се – нашето коте обича да си играе

Или да бъде „секси“:

http://basist4ovek.deviantart.com/art/Sexy-153460200

Или просто да бъде възмутена…

защото навън има гълъби, които все още не е изяла:

А понякога просто се свива на кравай и си ляга върху едното ми крак. Мърка и ми пречи да пиша.

Много МЯУ от Соня!

И Честито ни на нас – редакцията, писачите, участващите в него. Ноемврийският брой излезе вчера! Чакаме Коледния брой с нетърпение. Носим на критика, която можете да оставите в коментарите в блога. Ако искате да видите интервю с цяла директорка (не-по-малко-от-това!) или да прочетете за Магрид – цъкнете на линка след двете точки

http://ivanvazov.com/dokumenti/Alex/B2.pdf

И стискайте палци да четем коледния брой най-късно юни!

Човекът е Мяра за Всички Неща

Заявил Протагор и довършил: „За съществуващите че съществуват, а за несъществуващите – че не съществуват”. Това изявление поставило началото на скептицизма и релативизма. Също така – то разклатило сигурността в прекрасния свят на древните елини, защото оспорило съществуването на обективна истина, че и съществуването на Боговете.

По-късно дошло средновековието, като фразата била почти дълбоко забравена. Църквата е владеела всичко и всички, а хората са живеели в мизерия и аскетизъм. Така си мислели, че ще спасят душите си и това е богоугодно. Фактът, че е било угодно, но не на Бог а на Църквата няма да го споменавам.

И нещо се променило. Някъде между ХІІ и ХVІ век започнал Ренесансът. Протагоровото твърдение станало ренесансово мото. Тялото придобило значение, сексът е станал не само акт на разплода, а и удоволствие. И въпреки това, че тази фраза е оцеляла през годините и е стигнала и до днес, остава си неясна. Какво значи фразата днес?

Ако под „Неща” разбираме „природа” – как човекът е мярка за природата? Та тя е огромна! Ето – Физиката казва, че Вселената се разширява, в Амазонската Джунгла се губят все повече и повече хора… В Хаити загинаха над Сто ХИЛЯДИ души, от едно земетресение за по-малко от минута…  Не – не мога да си представя, че човек може да се съизмерва с природата. Човек може да е  част от нея, но като гледам как не я пази хич не ми се струва да е така.

Значи ключът е в „Мяра”. А понятието „мяра” се свързва пряко с понятието „граници”. А човек е социално животно. Следователно той извършва определени действия с определени цели. Значи излиза, че човешките действия дефинират границите на човешкото.

Е – Човекът е двойнствено създание. За пример тук ще ми послужи Шекспир.

Човекът! Колко величествено творение е той!

Колко благороден е с разума си;

колко безкрайно богат на способности, изрази, движения;

колко изумително съвършен в действията си;

колко приличен на ангел в своята прозорливост,

колко подобен на бог!

Върховна красота света!

Венец на всички живи твари!

И какво е за мен тази квинтесенция на праха?

Той не ме радва..

Из „Хамлет”

Не винаги ме е бивало в мисленето и анализа, но ще опитам да анализирам този текст както е угодно на темата ( и тезата). Човекът е съвършено, прекрасно, невероятно творение на Бога. Уникален, венец на всички живи твари… Той е творец, който може да сътвори невероятно красивата катедрала, но може да постави в катакомбите и най-ужасяващата  стаичка за инквизиция. В момента в който горе зазвучи някоя ангелска оратория на Бах отдолу (не) се чуват ужасни писъци на измъчван човек…

Казват хората, че нещо не е човешко. Да помислим за миг за горепосочената инквизиция. „Бе т’ва не е човешко, бе братле”, каза един приятел, когато си говорихме за това. Но, уви, човешко е. Няма животно или друго създание, което да изтезава друго животно. Само човек. Венецът на всички живи твари мъчи и убива! Върховната красота на света сее смърт, без да му пука. И как да ни радва такова нещо?

Пак от Шекспир, който много услужливо предлага текстовете си, Лир достига до прозрението, че „Човек е само голо, двуного, чаталесто животно”.

Е ли така? И да и не. Човек може да е само животно, само когато е празен от всякакви помисли за власт, успех и т.н. Човек може да е такова животно само ако е невинен, но невинни и чисти души липсват.

Говорейки за граници, също така, трябва да се отбележи, че няма „Добро” и „Зло”. Тоест има ги, но те са манипулативни категории. В името на Доброто са пролети реки от кръв. Понятията „добро” и „зло” в ръцете на някого с власт превръща хората в чужди и свои. Превръща ги във врагове. „Добро” то е довело до кръстоносните походи, до холокоста. И пак Шекспир:

Той се смееше на загубите ми и хулеше печалбите ми,

Оскърбяваше народа ми и разваляше сделките ми,

Охлаждаше приятелите ми и разпалваше неприятелите ми.

И защо? Защото съм бил евреин!

Та няма ли евреинът очи?

Няма ли евреинът тяло, ръце, крака, сетива, чувства, страсти?

Не се ли храни със същата храна като християнина?

Не го ли раняват същите оръжия,

Не страда ли от същите болести и не оздравява ли от същите лекове,

Не се ли поти лете и не зъзне ли зиме като него?

Като ни убодете, не кървим ли; когато ни гъделичкате, не се ли смеем;

Когато ни отровите не умираме ли?

Е, като е тъй, когато ни обиждате, не трябва ли да мъстим?

Щом приличаме на вас във всичко останало, трябва да ви приличаме и във това!

Ако християнин бъде оскърбен от евреин на какво го учи християнското му смирение?

На Мъст!

Тогава щом християнин оскърби евреина, каква трябва да бъде по християнски пример еврейската прошка?

Пак Мъст, Нали?
Вие ни учите на жестокост и аз ще приложа урока ви и ще гледам да надмина учителите си!

Заменете християнин с евреин, а евреин с палестинец. Заменете ги с чеченец и руснак? Заменете ги с американец и талибанин? Заменете ги с каквото щете! Но това е обяснимо – мрази врага си – това се втълпява от всеки порядъчен средностатистически манипулатор…

Какво е това добро, заради което хората са склонни да се избиват? Доброто е различно за всекиго – за мюсюлманина е едно, за християнина е друго. Злото е също така различно според човек. Добро е за просяка, който е откраднал нещо от магазина – една вафла, кутия цигари и минерална вода. Но това е лошо за собственика на магазина – той губи печалба. Но в такъв случай как можем да определим какво е „добро”?

Не – добро и зло няма. Умиращият немски войник в къщата на осамотяла руска майка, която току що е загубила сина си, може да получи вода, а не смърт. Добротата, която се появява, даже без да се знае защо и откъде е едната граница.Добротата е само акт на личността. Жестокостта пак е граница, но пък вече може и да не е личностна, но пък е в по-големи мащаби. Но, така е то – животът ще си продължи, това ще се знае и все пак няма да има промяна.

И нека пак се върнем в Древна Гърция. Там посред бял ден философът – хипи -  Диоген продължава да ходи с античното си фенерче  и да търси ЧовекЪТ. Но този човек ( с главно „Ч” и пълен член отзад ) още го няма. Още не се е появил този, в когото цари идеалната хармония. Още го няма този Човек, който да е мяра за всички неща.

Там ще качвам снимки, а в блога – ще ги качвам от линк.  Някак си реших да сменям концепцията малко по малко.

Та който поиска да си изтегли снимка, правена от мен – може да ми драсне или коментар под снимката, или да пише един емайл или нещо такова.

Борба. За първи път го прочетох преди няколко години, когато бях седми клас. Учехме „На Прощаване”, но трябваше да изчетем и останалите стихотворения, или поне тези, които бяха по-известни и „по-важни”. Естествено винаги се тръгва с предубеждение към произведения в учебния план. И как не – учим страшно много неща, които просто не ми харесват.

Да, но Ботев беше различен. Бяхме изучили вече и „Епопея на Забравените”, патриотичните „Немили-Недраги”, а ако правилно си спомням и още патриотични произведения. Но, както казах, Ботев беше различен. В Ботевите стихотворения имаше една тръпка, която тогава само усещах, която ме накара да поохладнея към Вазовите патриотизми. Бих казал – шанс.

Откъде беше тази тръпка? Забравяме за сложните дълги професионални думи, като анафора, епистрофа, метафора, синекдоха и още други много такива. Ритъмът, обаче, беше това, което ме „изкърти”. Но освен ритъма имаше и още нещо – стихотворенията, които четох ме впечатлиха с това, че не са гол и чист патриотизъм, а са и гняв, чувственост, хъс и са покрити с дела ( все пак ботевия герой се припокрива до голяма степен с автора си) …

Но да си кажа – бях „зарзен” от вируса на бунтарщината. И тогава разбрах със сигурност, че дистанция между мен и гения на българската поезия и публицистика на практика няма. А бях млад метълист, който тепърва прослушваше и български рок и метъл. О! Шаш и Паника! Изтеглих си култовия албум „Походът” на АХАТ. Какво почувствах, когато видях, че текстовете на песните са със (почти) същото послание, като Ботевите текстове? Емоционалният заряд беше неповторим – същата тази бунтарщина, дали от музиката или от текстовете на песните, повдигна поне на втора степен усещането ми за Ботев и неговата поезия.

Но да подплътя с цитати това, за което говоря, за да не излезна голословен (опазил ме Бог, де )

Светците носят вносни дрехи

Поповете вонят на ром

Въпроси никой не задава

Мълчанието е закон

Също така:

Хората сега са глупави стада,

Водещи борба за власт и за трева

Сравнено със

Богат е!, казва пък го не пита

Колко е души изгорил живи,

Сироти колко той е ограбил

И пред олтарят бога измамил

С молитви, с клетви, с думи лъжливи

Странно, нали? Сходството е потресаващо. Никога ли този гений няма да се кротне, да се превърне само в класик, който се изучава в училище и бързо след матурата бива забравен? Очевидно няма такива намерения – нито Ботев, който се оказва твърде, твърде прозорлив, нито неговата поезия, която, разбира се, е гениална.

Но нека продължим с играта „Открий разликите между сега и тогава”.

Крещим, пеем буйни песни,

Зъбим се на тирана,

Механите нам са тесни

Крещим „хай на балкана”

Крещим, но щом изтрезнеем

Забравяме думи, клетви

И немеем и се смеем

Над народни свети жертви

Да ти напомня, драги читателю, това на нашата мила родна политика? Всеки е различен от другия само на предизборна кампания – т.е докато не си подсигури бъдещето за правнуците с достатъчното количество пари. Така е то – тъжно, но факт – няма скоро да се изтрезнее, а героят ще продължи да бъде я бат’ Бойко, я някой друг от неговия ранг.

Рекламна пауза. Край на рекламната пауза.

Продължаваме с „Открий разликите, част втора”

Светът, привикнал хомот да влачи,

тиранство и зло и до днес тачи;

тежка желязна ръка целува,

лъжливи уста слуша със вяра:

мълчи, моли се, кога те бият,

кожата да ти одере звярът

и кръвта да ти змии изпият,

на бога само ти се надявай:

„Боже, помилуй – грешен съм азе“,

думай, моли се и твърдо вярвай -

бог не наказва, когото мрази…

И ето го времето да споменем нещо за менталността на българите. Поговорките отпреди приблизително два века говорят достатъчно сами по себе си.

Срещу ръжена не се рита

Преклонена глава сабя не я сече

По-добре врабче в ръката отколкото сокол в небесата

Всяка коза за свой крак

Уви – неопровержими мъдрости са. Но кой пък в момента е така религиозен, че да се надява толкова на бога отколкото на късмета? Пускаме есемеси, с надеждата да ни „паднат” за парно, ток, ремонт и данъци.

И все пак, какво общо това с поговорките? Обяснявам. „Криза е сега”, а „чорбаджията” реже заплатите все повече и повече. В провинциален град, чието име ще запазя в тайна, хора, които работят и са работили 30-35 години на едно място биват съкратени, въпреки това, че трябва да гледат семейства. Обикновенно държавата трябва да попречи на такива неща, но какво е една конституция? Закон? Ха-ха-ха…

А народът псува в кухнята, на сигурно, до „бащино си огнище”,но не излиза на улицата. Народът го е страх от това „да надигне глас”, защото неговият глас ще е „глас в пустиня”. Ето я, читателю мой жаркий, дългоочакваната връзка на поговорките с цялото.

И сега да видим как става това? Не и без помощта на пресата, естествено. Образите на успеха, които пресата проповядва (съответно – жълтата преса представя чалга дивите с големите… очици и джуки в комплект със „сивата икономика” като герои, а нормалната преса представя едни скучни, млади, живеещи по правилата и здравословно хора, които имат пари и кариера, но нямат душа, също като такива герои) формират дълбока асоциалност. Към пресата, разбиира се добавяме и риалити програмите, лайфстайл списанията, агресивната реклама и картинката става пълна… Живеем в свят на удоволствията, като сами оставаме твърде неудовлетворени.

Да си припомним също така и „Моята Молитва”.

О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, боже -

мен в сърцето и в душата…

……………………….

не ти, който учиш робът

да търпи и да се моли

и храниш го дор до гробът

само със надежди голи;

………………………

А ти, боже, на разумът,

защитниче на робите,

на когото щат празнуват

денят скоро народите!

Е, тъжно, но факт. Прагматизмът е по-силен от вярата в бога, а това какво имаш те представя като човек – следователно колкото повече имаш – толкова повече си. Къде остава „да бъдеш”? Как беше казал Хамлет? „Да бъдеш или не, това е въпросът”

Къде остана въображението? Къде отиде критическото мислене? Какво стана с истинския бог, който е „в мене”? За съжаление или за щастие имаме отговори на тези въпроси. Всички тези неща бяха заменени с егоизъм, дребнавост, социално благополучие поединично и прочие и прочие.

А тези, които се кланят още на своя вътрешен бог? Тези, за които думи, като „порядъчен” все още имат значение? Тези, които още имат някакъв гняв и силата да го изкажат? Те предизвикват една насмешка, леко съжаление и стих от Ботев за успокоение на душевния мир.

СВЕСТНИТЕ У НАС СЧИТАТ ЗА ЛУДИ

Но как, моля кажи, читателю, да определим хората, които все още искат да имат незастроена брегова ивица или тези, които не искат боклуци в планината, или тези, които продължават да правят сериозна наука за жълти стотинки, или тези, които списват вестници като „КУЛТУРА”, който вестник има страшно малко читатели и работи на загуба, но удържа критерии? А има хора, които не пишат чалга текстове,  а висока поезия… Луди са. Всички са луди, но както е казал геният някога: „Лудите, лудите, те да са живи!”

Здравият разум крепи статуквото и положението каквото е. „Лудите” не приемат, че „това, което е  – е това, което е”. Те променят. Те се борят – било то с предрасъдъци, власти или авторитети, борят се с нещата, за които здравият разум ще каже „Мани бе, т’ва не’а ‘а стане”. Борят се!

Но срещу какво се борят? Нали е демокрация, читателю, нали е свобода на словото! Нали това е била целта на избухването на демокрацията! Ужким Божем Човекът е „Свободен”? За какво е тази борба? Срещу какво? Има ли смисъл? Има друг вариант – куфарът се стяга, хваща се самолета, пътува се нанякъде – в чужбина! Там е (може би само илюзорно) по-хубаво. Там играта се играе по правилата, а все пак умните и свестни хора имат нормално признание и не са излишни. Там, въпреки че не са най-високо платени, все пак имат сносен живот…

Е – свестните у нас считат за луди и така ще си продължи.

Храстът, казал на дървото

Слез и ниско залегни,

Виждаш, буря се задава,

Тук при мен и ти се наведи

Ще преживеем сладко сладко,

Ден след ден.

В песента дървото отказва, но напоследък няма от този тип „дървета” които ще решат да стърчат срещу бурята. Тези дървета, които биха стърчали са като ентите на Толкин – могат да ходят. И ходейки да избягат от бурята.

Прощавай, Ботев – не борба, а бягство – в борбата вече няма смисъл…

STRONGLY RECOMENDED!!!!

И моля който може да пусне смислен коментар за какво се разказва в това парче да го направи. Наградата е усмивка!

Е – вече мога да се кефя на максимум.  Честито да ми е.

П.с. Благодаря на Калина, че дойде с мен…